Джина Лолобриджида

На 4 юли 2017 г. филмовата икона Джина Лолобриджида навърши 90 години. Живее активно и признава, че се надява да достигне рекорда на своята леля, която умира на 113 г. Убедена е, че смисълът на живота се крие отвъд светската слава: „Най-важното в живота ни не е кариерата. Истинско удоволствие човек може да изпита само от постъпките си”. И доказва този принцип чрез активната си благотворителна дейност.

Джина Лолобриджида, Gina Lollobrigida,  е италианска актриса, фотожурналист и скулптор, носителка на награда „Златен Глобус“ и номинирана за „БАФТА“. През 1947 г.става трета на конкурса „Мис Италия“. След 1955 г. получава прозвището най-красивата жена в света. Филмите, които я правят световноизвестна са „Фанфан Лалето“ (1952) и „Парижката Света Богородица“ (1956)

Родена на 4 юли 1927 г. в семейството на беден дърводелец. Преживява бомбардировките по време на Втората световна война. Родната й къща е срината до земята, но оцеляват като по чудо. Преследвани от разрухата и глада, са принудени да търсят спасение в Рим, където Джина изкарва прехраната като уличен художник. Получава стипендия за Художественото училище и е готова да сбъдне мечтата си – да се осъществи като скулптор.

Но съдбата е предвидила друго. През 1947 г. се явява на конкурс и става заема трето място като „Мис Италия”. Италианската й красота, съчетана с неповторимо излъчване и поглед, който крие обещания, но кралската осанка възпира всеки, дръзнал да си позволи волности, я превръщат в желан обект на обективите и камерите. Ражда се звезда, за която следвоенна Европа мечтае.

Дебютира в „Черният орел”, но шеметния успех заслужава през 1953 г.с „Хляб, сол и фантазия”. Освен красива и талантлива, Джина Лолобриджида е изключително умна. Тя не залага на лесната слава, а внимателно подбира ролите си, режисьорите и екранните партньори. Снима заедно с Жерар Филип, Марчело Мастрояни, Паоло Стопа, Виторио Гасман, Бърт Ланкастър, Шон Конъри. Играе в „Римлянката” по Алберто Моравия и в „Парижката Света Богородица по Виктор Юго.

Антъни Куин като Квазимодо и Джина Лолобриджида, като Есмералда във френската екранизация на романа от 1957 г.

Филмовият свят е в краката й. Желаят да я имат прочути милионери, като Хауърд Хюз, но тя се омъжва за обикновен лекар, с когото след 22 години брак и един син, се развежда, защото ревността му е убийствена. Търси утеха и разбиране в обятията на световноизвестния хирург, присадил за пръв път сърце, д.р Кристиян Бернард, но и там не намира разбиране.

Всъщност винаги едното е за сметка на другото – професионалният и личният живот много рядко вървят ръка за ръка. „От многото знаменити мъже, които са ме обичали, нито един — подчертавам, нито един не ми е предложил брак. Защото в жената мъжете ценят не красотата, а покорството и смирението. Това аз не мога да им предложа”, с лека горчивина споделя жената, която е коронясана от италианците с титлата „Национално съкровище”.

Лолобриджида знае кога да слезе от сцената, вместо да продължи да снима във филми, които не са на нивото й. Не прибягва и до пластични операции, оставя времето да тече през нея, а то й отвръща с благосклонност. Тя се връща към младежките си мечти, скулптурира и прави изложби, открива фотографията и журналистиката.



През 1974 г. заминава за Куба и взима интервю от Фидел Кастро, дори впоследствие режисира документален филм за него. За срещата и времето, прекарано заедно между Ел Команданте и киноиконата не престават да се правят предположения за характера на отношенията им. Светът обича да си създава митологеми. А тази е красива.

Тя пренася своята максима, че в киното трябва да се показва сърцето, а не бюстът, и в живота си. Сърцето й е на показ, а това продължава да я прави красива, защото наистина любовта е най-добрата козметика.

Преди повече от 30 години Джина Лолобриджида спира филмовата си кариера, като се съсредоточи над скулптурата и фотографията.

 

„Правя това, което ми харесва. Просто нямам време за всичко.“

„Любовта е най-добрата козметика.“

„В киното трябва да се показва сърцето, а не бюстът.“

„Жената на 20 е като лед, на 30 се затопля, а на 40 е много гореща.“

„Страхувам се от журналистите. Според мен, те дават интервюто за печат още преди да са се срещнали с мен. Сами си задават въпросите и сами си отговарят.“

„Какво от това, че сега съм блондинка? Все още имам предишния си темперамент на брюнетка.“