Айн Ранд
Айн Ранд, с рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (2 февруари 1905 - 6 март 1982), е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход.Най-известната й книга е „Атлас изправи рамене“ . издадена и на български.
"Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване."
"Няма по-голяма самоизмама от това да си въобразяваме, че човек може да отдели на една страна нещата, изискващи разум и на друга – тези, които изискват вяра. Вярата не може да бъде очертана или ограничена; да й се предаде дори и сантиметър от нечие съзнание, означава това съзнание да й се подчини изцяло."
"Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят. Инстинктивно те чувстват, че трябва да го правят и това ги кара да се чувстват виновни. Така че ще благославят и следват всеки, който им даде оправдание да не мислят."
Ще ви я представим с едно нейно писмо, защото в него има много истини в отношението към парите, поетите ангажименти, близките ни хора, които са в сила и днес.
През 1949 г. 17-годишната Кони Папърт е искала да си купи рокля, която струва 25 долара. За целта е помолила своя роднина да й услужи с парите. Кони е дъщеря на Агнес Папърт, сестра на съпруга на Айн Ранд – Франк О’Конър. Ето какво означава леля ти да е Айн Ранд:
Скъпа Кони,
Ти си много млада и затова не знам дали осъзнаваш сериозността на действието ти да ми пишеш за пари. Понеже изобщо не те познавам, ще те подложа на тест.
Ако наистина искаш да заемеш от мен 25 долара, ще имам възможност да разбера какъв човек си. Ти искаш да заемеш парите, докато се дипломираш. Ще направя нещо по-добро от това. Ще го направя по-лесно за теб да изплатиш дълга си, при условие, че разбираш и го приемаш като сериозна бизнес сделка. Преди да я приемеш, искам да помислиш много внимателно.
Ето и условията ми: Ако ти изпратя 25 долара, ще ти дам срок от една година, за да ми ги върнеш. Ще ти дам шест месеца след завършването да си намериш работа. Тогава ще започнеш да изплащаш парите на вноски: ще ми изпратиш 5 долара на 15 януари 1950 и по 4 долара на всяко 15-то число всеки следващ месец. Последната вноска ще бъде на 15 юни 1950 и това ще възвърне цялата сума.
Искаш ли да го направиш?
Ето над какво искам да помислиш: щом веднъж си намериш работа, винаги ще има много неща, от които ще се нуждаеш и за които може би ще предпочиташ да похарчиш парите си, отколкото да изплащаш задължение. Искам сега предварително да решиш като честен и отговорен човек дали ще желаеш и ще можеш да върнеш тези пари, без значение какво ще се случи, като задължение преди всеки друг разход.
Искам сега да разбереш, че няма да приема никакви извинения – освен сериозно заболяване. Ако се разболееш, ще ти дам отсрочка във времето, но само по тази причина. Когато задължението ти стане изискуемо, ако ми кажеш, че не можеш да ми платиш, защото се нуждаеш от нов чифт обувки или ново палто или си дала парите на някой от семейството, който се е нуждаел повече от тях, отколкото аз – тогава ще те приема за шарлатанин. Не, няма да ти изпратя полиция, но ще те отпиша като лош човек и никога няма да ти говоря или пиша отново.
Сега ще ти кажа защо съм толкова сериозна и строга за това. Презирам безотговорни хора. Не желая да имам нищо общо с тях, нито да им помагам по какъвто и да е начин. Безотговорен човек е този, който прави съмнителни обещания, после не спазва думата си, обвинява обстоятелствата и очаква другите да му простят. Отговорен човек не прави обещание без да помисли за всички обстоятелства и без да е подготвен да ги понесе.
Искаш 25 долара, за да си купиш рокля; казваш ми, че ще си намериш работа и ще можеш да ми върнеш парите. Това е добре и аз имам желание да ти помогна, ако наистина имаш предвид точно това. Но ако имаш предвид следното: дай ми парите сега и ще ти ги върна, ако не си променя мнението – тогава сделката отпада. Ако спазя моята част от сделката, ти трябва да спазиш твоята, точно както си се съгласила, без значение какво се случва.
Много се разочаровах от Мими и Марна (Доки). Когато за първи път срещнах Мими, тя ме помоли да й дам пари, за да се запише на курс по изкуство. Дадох й парите, но тя не се записа на курса. Подкрепях Марна цяла година – за да й помогна да завърши училище. Тя не завърши. Ще ти дам шанс, защото не искам да те обвинявам за действията на сестрите ти. Но искам да ми покажеш, че ти си по-добър човек.
Ще ти кажа причините за условията ми: мисля, че човекът, който иска и очаква другите да му дадат пари, вместо да ги спечели, е най-лошия човек на земята. Бих искала ако мога, да те науча много рано в живота на идеята за самоуважаващия се, самоиздържащ се, отговорен, капиталистически човек. Ако вземеш назаем пари и ги върнеш, това е най-доброто упражнение по отговорност, което някога можеш да имаш.
Искам да отпишеш идеята (ако я имаш наум), че си задължена да приемеш пари или подкрепа от мен, само защото сме роднини. Искам много ясно да разбереш точно сега, когато си млада, че нито един почтен човек не вярва, че е задължен да подкрепя роднините си. Аз не го вярвам и няма да го правя. Не мога да те харесвам или да имам желание да ти помогна без причина, само защото се нуждаеш от помощ. Това не е добра причина. Но ти можеш да спечелиш моята симпатия, интерес и помощ като ми покажеш, че си добър човек.
Сега помисли върху това и ми кажи дали искаш да заемеш пари при тези условия и дали ще ми дадеш твоята честна дума, че ще спазиш условията. Ако го направиш, ще ти изпратя парите. Ако не ме разбираш, ако мислиш, че аз съм сурова, жестока, богата стара жена и не оценяваш идеите ми – е, не е нужно да ги приемаш, но тогава не трябва да ме молиш за помощ.
Ще чакам отговора ти и ако открия, че ти си мой тип човек, тогава се надявам, че това ще бъде началото на истинско приятелство между нас, което ще ме зарадва много.
Твоя леля.
Източник: Manifest.bg
"Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване."
"Няма по-голяма самоизмама от това да си въобразяваме, че човек може да отдели на една страна нещата, изискващи разум и на друга – тези, които изискват вяра. Вярата не може да бъде очертана или ограничена; да й се предаде дори и сантиметър от нечие съзнание, означава това съзнание да й се подчини изцяло."
"Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят. Инстинктивно те чувстват, че трябва да го правят и това ги кара да се чувстват виновни. Така че ще благославят и следват всеки, който им даде оправдание да не мислят."
Ще ви я представим с едно нейно писмо, защото в него има много истини в отношението към парите, поетите ангажименти, близките ни хора, които са в сила и днес.
През 1949 г. 17-годишната Кони Папърт е искала да си купи рокля, която струва 25 долара. За целта е помолила своя роднина да й услужи с парите. Кони е дъщеря на Агнес Папърт, сестра на съпруга на Айн Ранд – Франк О’Конър. Ето какво означава леля ти да е Айн Ранд:
Презирам безотговорни хора
22 май, 1949
Скъпа Кони,
Ти си много млада и затова не знам дали осъзнаваш сериозността на действието ти да ми пишеш за пари. Понеже изобщо не те познавам, ще те подложа на тест.
Ако наистина искаш да заемеш от мен 25 долара, ще имам възможност да разбера какъв човек си. Ти искаш да заемеш парите, докато се дипломираш. Ще направя нещо по-добро от това. Ще го направя по-лесно за теб да изплатиш дълга си, при условие, че разбираш и го приемаш като сериозна бизнес сделка. Преди да я приемеш, искам да помислиш много внимателно.
Ето и условията ми: Ако ти изпратя 25 долара, ще ти дам срок от една година, за да ми ги върнеш. Ще ти дам шест месеца след завършването да си намериш работа. Тогава ще започнеш да изплащаш парите на вноски: ще ми изпратиш 5 долара на 15 януари 1950 и по 4 долара на всяко 15-то число всеки следващ месец. Последната вноска ще бъде на 15 юни 1950 и това ще възвърне цялата сума.
Искаш ли да го направиш?
Ето над какво искам да помислиш: щом веднъж си намериш работа, винаги ще има много неща, от които ще се нуждаеш и за които може би ще предпочиташ да похарчиш парите си, отколкото да изплащаш задължение. Искам сега предварително да решиш като честен и отговорен човек дали ще желаеш и ще можеш да върнеш тези пари, без значение какво ще се случи, като задължение преди всеки друг разход.
Искам сега да разбереш, че няма да приема никакви извинения – освен сериозно заболяване. Ако се разболееш, ще ти дам отсрочка във времето, но само по тази причина. Когато задължението ти стане изискуемо, ако ми кажеш, че не можеш да ми платиш, защото се нуждаеш от нов чифт обувки или ново палто или си дала парите на някой от семейството, който се е нуждаел повече от тях, отколкото аз – тогава ще те приема за шарлатанин. Не, няма да ти изпратя полиция, но ще те отпиша като лош човек и никога няма да ти говоря или пиша отново.
Сега ще ти кажа защо съм толкова сериозна и строга за това. Презирам безотговорни хора. Не желая да имам нищо общо с тях, нито да им помагам по какъвто и да е начин. Безотговорен човек е този, който прави съмнителни обещания, после не спазва думата си, обвинява обстоятелствата и очаква другите да му простят. Отговорен човек не прави обещание без да помисли за всички обстоятелства и без да е подготвен да ги понесе.
Искаш 25 долара, за да си купиш рокля; казваш ми, че ще си намериш работа и ще можеш да ми върнеш парите. Това е добре и аз имам желание да ти помогна, ако наистина имаш предвид точно това. Но ако имаш предвид следното: дай ми парите сега и ще ти ги върна, ако не си променя мнението – тогава сделката отпада. Ако спазя моята част от сделката, ти трябва да спазиш твоята, точно както си се съгласила, без значение какво се случва.
Много се разочаровах от Мими и Марна (Доки). Когато за първи път срещнах Мими, тя ме помоли да й дам пари, за да се запише на курс по изкуство. Дадох й парите, но тя не се записа на курса. Подкрепях Марна цяла година – за да й помогна да завърши училище. Тя не завърши. Ще ти дам шанс, защото не искам да те обвинявам за действията на сестрите ти. Но искам да ми покажеш, че ти си по-добър човек.
Ще ти кажа причините за условията ми: мисля, че човекът, който иска и очаква другите да му дадат пари, вместо да ги спечели, е най-лошия човек на земята. Бих искала ако мога, да те науча много рано в живота на идеята за самоуважаващия се, самоиздържащ се, отговорен, капиталистически човек. Ако вземеш назаем пари и ги върнеш, това е най-доброто упражнение по отговорност, което някога можеш да имаш.
Искам да отпишеш идеята (ако я имаш наум), че си задължена да приемеш пари или подкрепа от мен, само защото сме роднини. Искам много ясно да разбереш точно сега, когато си млада, че нито един почтен човек не вярва, че е задължен да подкрепя роднините си. Аз не го вярвам и няма да го правя. Не мога да те харесвам или да имам желание да ти помогна без причина, само защото се нуждаеш от помощ. Това не е добра причина. Но ти можеш да спечелиш моята симпатия, интерес и помощ като ми покажеш, че си добър човек.
Сега помисли върху това и ми кажи дали искаш да заемеш пари при тези условия и дали ще ми дадеш твоята честна дума, че ще спазиш условията. Ако го направиш, ще ти изпратя парите. Ако не ме разбираш, ако мислиш, че аз съм сурова, жестока, богата стара жена и не оценяваш идеите ми – е, не е нужно да ги приемаш, но тогава не трябва да ме молиш за помощ.
Ще чакам отговора ти и ако открия, че ти си мой тип човек, тогава се надявам, че това ще бъде началото на истинско приятелство между нас, което ще ме зарадва много.
Твоя леля.
Източник: Manifest.bg
0 Коментара