Кратка история на шампанското

Приема се, че 4 август 1693 г. е датата на създаването на шампанското от бенедиктинския монах Дом Периньон

шампанско – накратко какво трябва да се знае за това божествено питие

Като създател на пенливото вино се сочи бенедиктинският монах Дом Периньон, който между 1668 и 1715 г. бил управител на абатството Овилар, близо до град Еперне в областта Шампан.

Дом е монашеска степен. Задълженията му включвали грижи за манастирската изба и там отец Периньон открил, че някои бутилирани млади вина през пролетта се насищат с въглероден двуокис и променят вкуса си. Хладният климат в Северна Франция не позволявал гроздето да узрее добре, и то се беряло късно. После идвали зимните студове, преди виното да е ферментирало напълно. Напролет в бутилките започвала повторна ферментация и отделеният въглероден двуокис насищал виното с мехурчета, които дълго време били приемани като “дефект” и самият отец Периньон търсел начин да се отърве от тях.

Постепенно недостатъкът започнал да се възприема като качество. Амбицията на бенедиктинския монах била да прави класически тихи вина, които да се харесват в кралския двор и да се наредят до утвърдени имена като “Бордо” и “Бургундско”. Търсейки съвършеното бяло вино, той въвел някои практики, които през следващите десетилетия щели да навлязат трайно в световното виноделие. Той първи започнал да смесва вина от различни сортове, региони и реколти, за да подобри качеството.

Червени газирани вина, получени по подобна технология, били познати в Англия още преди Дом Периньон, но те останали анонимни. Световната слава споходила бенедиктинеца.

Той не само кодифицирал мехурчетата във виното, но въвел и корковата тапа. Дотогава бутилките се запушвали с дървени тапи или с насмолени кълчища.

След като Луи XV разрешил търговията на вина в бутилки, през 30-те години на XVIII в. славата на шампанското започнала да расте. В навечерието на Френската революция то се превърнало в европейска мода, искрящите му мехурчета предизвикали фурор в кралските дворци на Англия, Прусия, Австрия и Русия. А третият президент на САЩ Томас Джеферсън го направил познато и в Америка.

Днес оригиналното шампанско се прави от три сорта – “Пино ноар”, “Пино мьоние” и “Шардоне”

Заслужава си поне веднъж да се насладиш на истинско шампанско

За своите близо 300 години история Moët & Chandon се превръща в символ на най-тържествените събития. Клод Мое, основателят на винарна Moët, започва дейността си през 1717 г. в Рейм като търговец на вино. Скоро кралският двор на крал Луи XV избира винарната за официален доставчик. До 1800 г. шампанското Moët вече е изключително търсено от всички кралски дворове в Европа. Още през 50-те години на XX век марката е популярна вече и в Америка и започва да се асоциира с най-разкошните събития в света.

"Елате бързо, аз пия звездите!" е култовата фраза на бенедиктинския монах Пиер Периньон, изобретил тайната на най-популярния бранд на империята Moët & Chandon, която има над 300-годишна история.

През 1971 г. Moët & Chandon се сливат с Hennessy Cognac, а през 1987 към империята на лукса се присъединява и Louis Vuitton. Днес всяка секунда някъде по света се отваря по една бутилка Moët & Chandon.

Как се прави шампанско?

Човешката намеса е много по-изразителна, отколкото при всяко друго вино, за което е достатъчно гроздето да бъде смачкано и да ферментира в бъчва. Шампанското ферментира два пъти и за да бъде постоянно като вкус и стандарт, освен внимателно подбиране на сортовете трябват бутилка, тапа и идея.

При класическия метод, запазен от времето на Дом Периньон, вторичната ферментация протича в бутилки. Преди това виното се купажира, добавят се специален ликьор, дрожди и се бутилира. Вторичната ферментация трае 40 дни. После виното отлежава поне две години, като в това време се извършват някои специални обработки, като т.нар. ремюаж – подреждане на бутилките на дървени стелажи почти хоризонтално. Около месец през ден се завъртат леко около оста си и постепенно се изправят. Към края на операцията утайката е събрана върху тапата, а бутилките са почти прави. Следва “дегоржаж” – след силно охлаждане на гърлото тапата се вади и утайката се отстранява. Добавя се малко ликьор и виното окончателно се запечатва с коркова тапа и телена “кошничка”. Този метод е сравнително рядък, а вината са твърде скъпи. У нас се прилага само при шампанско “Магура”.

Масовите пенливи вина обикновено са произведени по метода Cuve close в цистерни от по 6-7 тона, които имитират затворената среда на бутилката.

Накрая един цитат от Наполеон Бонапарт: „При победа го заслужаваш, а при загуба имаш нужда от него“.