Гледам Изгрева
и Залеза,
поглъщам Вечността ти
и чакам своя край
непримирима...


Част от подготовката за изкачване на Елбрус беше и този нощен преход в Балкана. Ботев сме го изкачвали много пъти – през Калофер, Паниците, хижа Рай, Тарзановата пътека, връх Ботев, заслон Ботев, а на следващия ден – към Купените и да стигнеш навреме в Карлово за влака за София.

Този път ни трябваше нещо непознато и да съвпада с посока с краткото време, което ще прекараме в родния Търнов град. Затова варианта беше – през Априлци. 12.00 ч тръгнахме от София. В 3.30 бяхме на паркинга в края на Априлци. Абсолютна тъмнина, тишина и много звезди високо над теб.

Първата част е до хижа Плевен. Ако разполагате с време може да планирате нощувка в района, красиво е. Има условия за каране на ски, има и голям овчарник, което е възможност да се опитате домашно овче сирене и мляко.
Качването до хижа Плевен е стръмно, по-добре е по зимната маркировка, лятната е по-стръмна, с дървени перила.

След това следва изкачване на ски писта. Пътеката навлиза отново в гора.
На пътеката, около средата преди да се излезе на билото, има паднало дърво. Ето тук направих грешка в посоката – вместо да завия наляво, продължих направо. В тъмното по-скоро някакъв инстинкт ми каза, че съм объркала посоката. Тогава на хоризонта започна да изсветлява, от романите знам, че се нарича „вълча зора“. И на шега не трябваше да си помислям, че мога да остана в Джандема, някъде из горите на Северния Джандем и да ме има след това в новините, как съм се изгубила в гората, сама през нощта – върви обяснявай, че си добре след като си тръгнал да правиш такива екстремни неща… Имам себе си, телефон зареден, апликации, маршрут, карта, здрава съм, и няма да позволя да изгубя представа за посоката. Докато вървях за да стигна края на гората, на този участък от гората, стана почти светло и изгасих челника. И след това успях да стигна, буквално да изпълза до стълбовете на зимната маркировка за Ботев. И да видя изгрева. И да знам, че ще има още много изгреви.

След това е много красиво. Върви се по билото. И има водопади. Толкова големи, толкова от високо пада водата и толкова недостижими. И толкова зелено. Красиво.

botev 1707 8botev 1707 9

След това следва изкачване към Ботев. Когато се върви нагоре е важно да се диша равномерно и да не се спира. Тренировките си казват своето – няма умора по баирите. А си спомням как съм се „влачела“ по билото в Стара планина преди. Наградата – посрещаш изгрева на Ботев. И този път нямаше студ, нямаше мъгла и вятър, а имаше красив изгрев, топлина и погледа стигаше до  безкрая на зеленото.

Как се стига до Купените – това е най-алпийската част на Стара планина – трябва да познавате себе си и да сте в добра физическа форма за да тръгнете натам. И да не ви е страх, вкл от змии и паметни плочи.

Да слизаш надолу когато голямата част от хората вървят нагоре поражда коментари, че надолу е по-лесно. Зависи дали е по-лесно, за да слизаш трябва да си се качил и при слизането също си има тънкости, как се разпределя теглото, как се поставят краката… и се учи. Краката болят от слизане при голяма денивелация. Тук обувките са много важни. Като разумен човек с опит трябва да си нося винаги и спортни сандали, а когато не го правя се уча да тършя на болка.

В 17.30 се събрахме при колата. Както винаги въпросът е следващия път кога и накъде.

И тъй като храната е много важна – лека и малко – купичка мюсли, шепа сушени плодове и много вода – за този преход.

botev 1707 1botev 1707 2

botev 1707 7

botev 1707 3botev 1707 5botev 1707 6

botev 1707 kupena


"Непримирима", Дора Габе


Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.
Ти ми даде:
копнеж към своето величие
и разум да проникна в тебе,
и жажда да те опозная,
а идва ден и трябва да изчезна
и да ти върна всичко!
Гледам Изгрева
и Залеза,
поглъщам Вечността ти
и чакам своя край
непримирима...