Наистина ли си отива лятото

Наистина ли си отива лятото
По новините повтарят, че във вторник лятото свършвало. Септември е, златно време топло, узряло като плод, който чака да бъде откъснат. И все пак… Лято, не си тръгвай!
Скоро ще изпратим астрономическото лято и есенният вятър ще издуха позлатените листа на дърветата, денят ще стане кратък, сив и кален, но в теб може да бъде лято. От теб зависи! Да не спреш да се движиш, да се радваш, да се храниш цветно, да не се предадеш на депресията, а в теб да звучи мелодия от някоя песен на която си танцувал през лятото или този невероятен стих диалог на Христо Фотев с лятото.
Лятото е състояние, емоция, движение, не е само сезон. Може да е лято в теб, когато навън вали сняг и е студ. Случвало ми се е в най-горещите дни на август да газя сняг горе по върховете, да е лед, вятър и мъгла, а мен да ми е топло, защото знам, че долу при морето е лято. Значи може и в най-сивите и студени дни, когато светлината е кратка, да ми е хубаво, защото скоро отново ще е лято.

bcn 1709012

Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме.
И устните ни вечно са уплашени.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото.
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Бързо се притискаме.
И махаме с ръцете си... И гларуса,
и вятъра, и залеза тържествено
ще съобщят на всеки, че за София
със влака в десет си замина лятото.

По дяволите! Всичко е известно.
Известно е. Но все пак оставете ме
да се удавя в погледа на лятото.
Да ме вълнува беглото докосване
на медните й колене...
И в пръстите,
замрежили лицето ми изопнато,
да прозвучат тръстиките созополски.

Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...

Ах, лятото
не искаше да си отиде...

Христо Фотев


 

0 Коментара

Напиши коментар

Откажи отговора

Коментарът се изпраща ...

Благодаря за Вашия коментар!

Коменатарът ще бъде прегледан и ще бъде добавен към публикацията след като получи одобрение.