Август си отива
Когато бях ученичка започвах да броя края на лятото още на 2 август – тогава беше сбора на съседното село и си беше празник. На селото на дядо и на баба сбора беше на 28 август – на Малка Богородица по стар стил. За сбора къщата светваше цялата от чистота, перяхме килимите и пътеките на Росица и те съхнеха върху тревата от слънцето. И когато в къщата беше извадена и последната дреха от гардероба и старателно почистена и събрала слънце в себе си, тогава идваше деня в който баба приготвяше агнешко в пещта, торта с много крем и орехи (да, онази най-вкусната торта, която правят всички баби) и идваха гости и роднини.
След този ден вече нямаше бани със слънчева вода. И скоро отивахме в големия град, защото започваше училище.
В детството ми август беше едно дълго магическо време в което се опитвах да задържа лятото.
Може би затова и синът ни се роди на 28 август. Затова мога да ви кажа, че по това време може и дъжд да вали, но след това има златни дни, които греят от ябълки и ухаят на печени чушки. Но това е вече септември.
Богородички - цветята в градината на баба
Може би затова и този август се събуждах много рано и наблюдавах изгревите. От почервеняването на хоризонта докато се покаже слънцето. Факт е, че през август изгревът започва да се случва час по-късно.
Опитвам да събера светлина и топлина за студените и сиви кратки дни, които идват. Слънчевата вода на август в шепи без да изтече, като спомен от умора след дълъг преход в планината, от шума на вълните и набраните билки и къпини, като сок от зряла праскова потекъл по ръката ми.
И знам, че ще чакам отново тази топла, златна светлина в ранния предобед. която струи около нас.
А следващото лято може би няма да съм там, където съм сега. Следващото лято може би около теб няма да са същите хора. Следващото лято ти дори няма да си същия… Следващото лято ще бъдем други.
Но отново ще има август. Ще има топлина и светлина и плодове, които да зреят в градината.
До следващия август.
Довиждане, август, благодаря ти, че ми се случи!
Ах, лятотоне искаше да си отиде…
След този ден вече нямаше бани със слънчева вода. И скоро отивахме в големия град, защото започваше училище.
В детството ми август беше едно дълго магическо време в което се опитвах да задържа лятото.
Може би затова и синът ни се роди на 28 август. Затова мога да ви кажа, че по това време може и дъжд да вали, но след това има златни дни, които греят от ябълки и ухаят на печени чушки. Но това е вече септември.
Богородички - цветята в градината на бабаМоже би затова и този август се събуждах много рано и наблюдавах изгревите. От почервеняването на хоризонта докато се покаже слънцето. Факт е, че през август изгревът започва да се случва час по-късно.
Опитвам да събера светлина и топлина за студените и сиви кратки дни, които идват. Слънчевата вода на август в шепи без да изтече, като спомен от умора след дълъг преход в планината, от шума на вълните и набраните билки и къпини, като сок от зряла праскова потекъл по ръката ми.
И знам, че ще чакам отново тази топла, златна светлина в ранния предобед. която струи около нас.
А следващото лято може би няма да съм там, където съм сега. Следващото лято може би около теб няма да са същите хора. Следващото лято ти дори няма да си същия… Следващото лято ще бъдем други.
Но отново ще има август. Ще има топлина и светлина и плодове, които да зреят в градината.
До следващия август.
Довиждане, август, благодаря ти, че ми се случи!
Ах, лятотоне искаше да си отиде…
0 Коментара