Артър Милър

„Ако вярвате, че животът си струва да се живее, вашата вяра ще превърне това във факт”

Arthur Miller (17.10.1915 - 10.02.2005)

Артър Милър е роден през 1915 г. в Ню Йорк, САЩ. Учи журналистика в Мичиганския университет, където е репортер и редактор в студентския вестник The Michigan Daily.
Утвърждава се като значима фигура в американския театър. Автор е на много популярни пиеси. Големият му успех е наградата „Пулицър” за пиесата „Смъртта на търговския пътник”. Пиесата печели и най-престижната американска награда за драматургия „Тони” и наградата на гилдията на нюйоркските критици.
Милър става световно известен и с брака си Мерлин Монро. Семейството остава заедно в периода 1956 – 1961 г. Умира на 89-годишна възраст в Роксбъри, Кънектикът на 10 февруари 2005 г.

American film star Marilyn Monroe (1926 - 1962) outside her home in Englefield Green with her third husband American playwright Arthur Miller. Original Publication: People Disc - HN0485 (Photo by Evening Standard/Getty Images)

Това са популярни мисли на Артър Милър:

„Може ли някой да си спомни любовта? Това е като да се опитвате да съберете мириса на розите в една изба. Вие можете да видите розата, но не и аромата й.”

„В трагедията трябва да съществува възможността за победа.”

„Всичко, което сме, във всеки един момент живее в нас.”

„За една ера може да се каже, че е към края си, когато са изчерпани основните й илюзии.”

„Без отчуждение не може да има никаква политика.”

„Задачата на истинския интелектуалец се крие в анализ на илюзиите, за да открие техните причини.”

„Мисля, че е грешка винаги да търсим надеждата извън себе си.”

„Най-добрата работа, която някой някога е писал, е тази, която го поставя в неудобно положение – винаги.”

„Не знам защо е така, но всеки път, когато постигна нещо, което искам, трябва да се дръпна назад, защото останалите хора ще страдат.”

„Не можете да уловите духа на детето, тичайки подире му; вие трябва да стоите спокойно на едно място и любовта му скоро ще се възвърне.”
***
„По-лесно можете да върнете един милион долара, които сте откраднали, отколкото една дума, която сте изтървали.”

„Трагедията … е следствие от тоталната принуда човек да оценява справедливо себе си.”


„Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.”