Живеенето до гора е полезно за мозъка
Германски учени установиха, че да живееш в близост до гора се отразява благоприятно на мозъка, тъй като укрепва амигдалата, пише в. "Дейли мейл" предаде БТА.
Изобилието от дървета в околността прави хората по-малко стресирани, като стимулира зона в мозъка, контролираща емоциите. Става дума за амигдалата, която отговаря за чувството за тревожност.
Според авторката на изследването д-р Симоне Кун от Университетския медицински център Хамбург-Епендорф, околната среда влияе на структурата и функциите на човешкия мозък. Нейният екип изследвал 341 пълнолетни граждани на възраст между 61 и 82 години. Те трябвало да извършат тестове, свързани с паметта и с логически задачи. В същото време доброволците били подложени на мозъчно сканиране. То трябвало да установи процесите на стрес в амигдалата. Получените данни били сравнени с местностите, в които живеели участниците.
Гражданите, които пребивавали за постоянно в по-голяма близост до горски масиви, се оказали с най-добри показатели. Структурата на тяхната амигдала се оказала най-жизнена, което означавало, че те по-добре се справят със стреса.
Амигдала (corpus amygdaloideum) представлява набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си.
Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. Най-често се свързва с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на удоволствие в отрицателен смисъл, т. е. на агресия.
Състояния като гняв, отбягване и определени защити се активират благодарение на амигдала. Тя е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожността, аутизма, депресията, нарколепсията, посттравматичния стрес, фобиите и шизофренията.
Изобилието от дървета в околността прави хората по-малко стресирани, като стимулира зона в мозъка, контролираща емоциите. Става дума за амигдалата, която отговаря за чувството за тревожност.
Според авторката на изследването д-р Симоне Кун от Университетския медицински център Хамбург-Епендорф, околната среда влияе на структурата и функциите на човешкия мозък. Нейният екип изследвал 341 пълнолетни граждани на възраст между 61 и 82 години. Те трябвало да извършат тестове, свързани с паметта и с логически задачи. В същото време доброволците били подложени на мозъчно сканиране. То трябвало да установи процесите на стрес в амигдалата. Получените данни били сравнени с местностите, в които живеели участниците.
Гражданите, които пребивавали за постоянно в по-голяма близост до горски масиви, се оказали с най-добри показатели. Структурата на тяхната амигдала се оказала най-жизнена, което означавало, че те по-добре се справят със стреса.
Амигдала (corpus amygdaloideum) представлява набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си.
Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. Най-често се свързва с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на удоволствие в отрицателен смисъл, т. е. на агресия.
Състояния като гняв, отбягване и определени защити се активират благодарение на амигдала. Тя е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожността, аутизма, депресията, нарколепсията, посттравматичния стрес, фобиите и шизофренията.
0 Коментара