Мая Плисецкая

Мая Плисецкая

Мая Михайловна Плисецкая


(20.11.1925, Москва - 2.05.2015, Мюнхен)


велика балерина на 20 век, символ на руското балетно изкуство, многогодишна прима на Болшой театър, ненадмината с изпълнението на „Умиращия лебед“ на Камий Сен-Санс, уникална с изяществото и пластичността на танцовите движения.

Родена на 20 ноември 1925 г. в Москва, една от двете балерини на Съветския съюз, получила титлата "Prima ballerina assoluta". Баща й е инженер, разстрелян през 1938 г. при управлението на Сталин, а майка й е киноактриса, изпратена в трудов лагер в Казахстан като "член на семейството на предател на родината". Малката Мая е отгледана от чичо си и леля си. Влиза в Болшой театър през 1943 г., където веднага се налага като една от най-добрите балерини от своето поколение. Тя танцува близо 50 години в Болшой, далеч след като навършва възрастта, на която обикновено се пенсионират руските балерини.

в ролята на Одета, с която става звезда в ролята на Одета, с която става звезда

Как се постига такъв успех? и творческо дълголетие?  Да, характерът е съдба, твърдяла Мая Плисецкая, но генът е първата причина за успеха й. Тя е от семейство в което балета е традиция.

„Каква е тайната? Никога не съм обичала многото физически тренировки и постоянните репетиции. Така съхраних краката си здрави и си осигурих тази почти безкрайна кариера на световните сцени“, обяснява пред медиите Плисецкая с типичното си чувство за ирония.

Как е успяла да съхрани съвършената си фигура до края? „Толкова е просто – който иска да бъде слаб, не трябва да плюска. Никога не съм се подлагала на някакви чудовищни диети. Никога не съм си забранявала моя любим шоколадов сладолед. Нито бира с наденички. А храната, която препоръчвам на всички, е простият хляб.“

До края на живота си Плисецкая не се разделя с балета До края на живота си Плисецкая не се разделя с балета

Плисецкая като муза на Ив сен Лоран Плисецкая като муза на Ив сен Лоран

Мисли на великата Мая Плисецкая


"Искам да танцувам до сто години. Но ако не мързелуваш повече от четирийсет няма да изкараш."

“Ако изкуството е наистина добро, то е разбираемо за всеки.”

„Никога не съм танцувала нещо, което не ми харесва. Ако човек мисли, че прави жертви, най-доброто за него е да се отдаде на нещо друго. Ако пък иска просто да се наслаждава, да седне и да изпие една бира.”

“В моя случай, може да се каже, ме използваха като икона на комунизма. Направиха това, което трябваше. С мен забавляваха тези, които дойдоха от другата страна на Желязната завеса. Дойдоха в Москва, за да ги забавлявам с „Лебедово езеро”. Забавляваха ги с мен, а не ме пускаха да изляза извън Русия.”

“Модерният балет е забранена в Съветския съюз, защото това е в противоречие с социалистическия реализъм. В тоталитарните режими винаги са предпочитани пуританството, вероятно защото еротиката и страстта крият нещо напълно неконтролируемо”.

“Винаги съм танцувала за другите. Лично аз не се нуждая от танци. Никога не бих танцувала за себе си. Понякога го правя за мъжа ми, когато той свири на пиано.”

„Благодарна съм на съдбата: Научих се да работя това, което искам, бях действена, правеха хореографии за мен и не се наложи да умра от глад.”

„Обичам публиката, която идва за първи път в живота си на балет. Презирам затворени специалисти. Никой от тях не казва истината “.

“Никога не съм работила, аз танцувах. И това за мен е забавление. Краката ми не са уморени.”

„Не трябва да танцуваш С музиката, трябва да танцуваш музиката.”

„Или децата, или професията. Предпочетох професията. Целият свят може да има деца, но не целият свят може да танцува.”

0 Коментара

Напиши коментар

Откажи отговора

Коментарът се изпраща ...

Благодаря за Вашия коментар!

Коменатарът ще бъде прегледан и ще бъде добавен към публикацията след като получи одобрение.