Винарна Рупел
Първата ми среща с вината на Рупел бе случайна. На 30 септември на Женския пазар се проведе първия Sofia StrEAT Fest. Отивах към феста за да се видя с познати, да направя снимки и да прекарам един интересен ден, а денят си бе хладен и сив за септември. В началото на пазара преди да стигна имаше дегустация на вино.
Харесвам дегустациите на вино след годините в Будапеща. Там те са на нивото, което е и спа туризма им и славата им се носи по света. Нещо, което ми липсва в София. Обичам да слушам разкази за вино, за видове лози, за отглеждането на различните сортове, за различните видове вина… те са като вид особена поезия с вкус на малини, къпини и аромат на чернозем след дъжд. В централната роля беше господин, който говореше за тоскански сортове и винарна до Мелник. За човек обиколил Тоскана и с колело и с кола и влюбен в Южен Пирин и Славянка това звучеше интересно. Много интересно. Опитах 2 вида вино и купих бутилка вино на цена под 10 лв. От този ден е тази снимка.
След това (не)случайностите в социалните мрежи ме срещнаха с една дама, която стои зад стои това винено начинание – Анита Граматикова. И така се получи тази история за вино, за лозя в подножието на любимата ми Славянка. Това е може би най-чистия край на България – тук минава границата с Гърция. Преди 1о ноември този район е бил забранен за достъп, а днес хората се занимават основно с лози, правене на вино и отглеждане на животни. Мног хубав край, всяко лято мечтая да стигна там за ден-два за да набера билки за чай и да качим Гоцев връх.
Да се стигне до там е извънредно лесно – карате по магистрала Струма, почти до Кулата, при с. Чучулигово завивате наляво, само след няколко километра е с. Долно Спанчево и там на главния път ще видите червената сграда на винарната. Отворена е за посещения целогодишно и ако решите да си направите кратко пътешествие с кола за уикенда, това е идеална дестинация.
Лозовите им масиви са разположени в землищата около селото и само на 2 км от границата с Гърция и Рупелския пролом, откъдето идва и името на избата. При такова разположение, не е чудно, че лозята им се наслаждават на дълго и горещо лято, продължителна и топла есен и мека зима, едно от условията, гарантиращи добро зреене на гроздето. А през Рупелския пролом преминават топли течения от Бяло море, за да галят гроздето през нощта и деня, което изключително благоприятства доброто развитие на лозовите масиви. Сякаш природата е гарантирала за качеството на своята рожба.
Сортовете, които отглеждат изобщо не са избрани случайно. Собствениците наемат консултант от Италия и правят много обстойно изследване на състава на почвата, особености на климата, температурни разлики. И едва след това взимат решението какви сортове да засадят. На консултанта им му направило впечатление, че условията в Рупел са много близки до тези в прочутата италианска винарска област Тоскана. Това не е изненада, тъй като двете области се намират на еднаква географска ширина. Той дори на шега нарекъл мястото „Българската Тоскана“. Шега, шега, но било повече от логично да засадят традиционни италиански сортове като Небиоло и Санджовезе. Дръзко решение, защото сортовете са съвсем нетрадиционни за България. Сега обаче, след като са имали търпението да изчакат цели 12 реколти преди да ги представят на пазара, ние имаме удоволствието да пием българско Санджовезе. Който го е опитал, винаги се е връщал за втора бутилка.
Освен италиански сортове, засаждат и класическите Каберне Совиньон, Мерло и Пино Ноар. Долината на Струма има един емблематичен сорт и това е местния Мелник 55. В Рупел се отнасят към него с особено внимание. Сортът е надграждане на Широката мелнишка лоза, над него е работено дълго и внимателно, за да се култивира с цел по-ранно зреене и добро качество на плода. Не е някаква тайна, че при доста винарни масивите с мелнишка лоза са смесени между различните и разновидности. Но в Рупел ситуацията е много по различна. Положени са дългогодишни усилия и грижи да се изчистят „примесите“ от другите клонове и да се работи чистосортово, само с ранната мелнишка /Мелник 55/. Това води до направата на вина, които дават ясна представа за самия сорт и какво може да се постигне в работа с него.
В Рупел казват, че работата с Мелник 55 е удоволствие за технолозите, защото непрекъснато откриват нови аспекти в развитието на виното и сорта.
Девизът им, който е изписан и на сградата на избата „Чистота на сортовете, чистота на производството и чистота на духа“, не са празни думи, а верую което ги ръководи във всичките им действия.
Харесвам дегустациите на вино след годините в Будапеща. Там те са на нивото, което е и спа туризма им и славата им се носи по света. Нещо, което ми липсва в София. Обичам да слушам разкази за вино, за видове лози, за отглеждането на различните сортове, за различните видове вина… те са като вид особена поезия с вкус на малини, къпини и аромат на чернозем след дъжд. В централната роля беше господин, който говореше за тоскански сортове и винарна до Мелник. За човек обиколил Тоскана и с колело и с кола и влюбен в Южен Пирин и Славянка това звучеше интересно. Много интересно. Опитах 2 вида вино и купих бутилка вино на цена под 10 лв. От този ден е тази снимка.
След това (не)случайностите в социалните мрежи ме срещнаха с една дама, която стои зад стои това винено начинание – Анита Граматикова. И така се получи тази история за вино, за лозя в подножието на любимата ми Славянка. Това е може би най-чистия край на България – тук минава границата с Гърция. Преди 1о ноември този район е бил забранен за достъп, а днес хората се занимават основно с лози, правене на вино и отглеждане на животни. Мног хубав край, всяко лято мечтая да стигна там за ден-два за да набера билки за чай и да качим Гоцев връх.
Натурално винено преживяване – винарна Рупел
Разположена в най-югозападната част на България, в Санданско-Петричката котловина, винарна Рупел има превъзходни условия за отглеждане на високо качествено грозде и превръщането му в така вълнуващият ни елексир – виното.
Да се стигне до там е извънредно лесно – карате по магистрала Струма, почти до Кулата, при с. Чучулигово завивате наляво, само след няколко километра е с. Долно Спанчево и там на главния път ще видите червената сграда на винарната. Отворена е за посещения целогодишно и ако решите да си направите кратко пътешествие с кола за уикенда, това е идеална дестинация.
Лозовите им масиви са разположени в землищата около селото и само на 2 км от границата с Гърция и Рупелския пролом, откъдето идва и името на избата. При такова разположение, не е чудно, че лозята им се наслаждават на дълго и горещо лято, продължителна и топла есен и мека зима, едно от условията, гарантиращи добро зреене на гроздето. А през Рупелския пролом преминават топли течения от Бяло море, за да галят гроздето през нощта и деня, което изключително благоприятства доброто развитие на лозовите масиви. Сякаш природата е гарантирала за качеството на своята рожба.
Вино с имена на жени
Собствениците, Анита и Павел Граматикови, не са се задоволили с тези идеални условия за лозята си и са развили производството така, че да е възможно най-природосъобразно. Давайки си сметка, че се намират в екологично чист район, в радиус от 100 км няма замърсявания, те са решили да запазят природата такава каквато е. Лозите се подхранват само от органични и органо-минерални торове, използва се компост, а машинните операции са ограничени до абсолютен минумум. Всички тези нововъведения в лозарството водят до резултат нулеви въглеродни емисии отделени в атмосферата, с който те с право се гордеят. Натуралното производство започва още от лозовите масиви с чистото грозде.
Сортовете, които отглеждат изобщо не са избрани случайно. Собствениците наемат консултант от Италия и правят много обстойно изследване на състава на почвата, особености на климата, температурни разлики. И едва след това взимат решението какви сортове да засадят. На консултанта им му направило впечатление, че условията в Рупел са много близки до тези в прочутата италианска винарска област Тоскана. Това не е изненада, тъй като двете области се намират на еднаква географска ширина. Той дори на шега нарекъл мястото „Българската Тоскана“. Шега, шега, но било повече от логично да засадят традиционни италиански сортове като Небиоло и Санджовезе. Дръзко решение, защото сортовете са съвсем нетрадиционни за България. Сега обаче, след като са имали търпението да изчакат цели 12 реколти преди да ги представят на пазара, ние имаме удоволствието да пием българско Санджовезе. Който го е опитал, винаги се е връщал за втора бутилка.
Освен италиански сортове, засаждат и класическите Каберне Совиньон, Мерло и Пино Ноар. Долината на Струма има един емблематичен сорт и това е местния Мелник 55. В Рупел се отнасят към него с особено внимание. Сортът е надграждане на Широката мелнишка лоза, над него е работено дълго и внимателно, за да се култивира с цел по-ранно зреене и добро качество на плода. Не е някаква тайна, че при доста винарни масивите с мелнишка лоза са смесени между различните и разновидности. Но в Рупел ситуацията е много по различна. Положени са дългогодишни усилия и грижи да се изчистят „примесите“ от другите клонове и да се работи чистосортово, само с ранната мелнишка /Мелник 55/. Това води до направата на вина, които дават ясна представа за самия сорт и какво може да се постигне в работа с него.
В Рупел казват, че работата с Мелник 55 е удоволствие за технолозите, защото непрекъснато откриват нови аспекти в развитието на виното и сорта.Девизът им, който е изписан и на сградата на избата „Чистота на сортовете, чистота на производството и чистота на духа“, не са празни думи, а верую което ги ръководи във всичките им действия.
0 Коментара