Ада Лъвлейс

Ада Лъвлейс – първият компютърен програмист в историята
Augusta Ada King, Augusta Ada Byron (10.12.1815 – 27.11.1852)

Авторът на първата компютърна програма е Аугуста Ада Кинг, графиня на Лъвлейс, а програмата е част от една академична статия, публикувана през 1840 г.

Въпреки че Ада се е подвизавала като писател и математик, тя е по-известен с приноса си към света на компютрите. Всеки път когато пазарувате онлайн или използвате смартфон, вие сте задължени в известна степен на тази жена. Коя е Ада Лъвлейс? графиня на Лъвлейс, родена Огъста Ейда Байрон е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон. Родена е на 10 декември 1815 г. в Лондон. Нейният баща е знаменитият поет-романтик, лорд Джордж Байрон, а майка ѝ е лейди Ан Изабела Байрон – високо образована и благочестива религиозна жена, която получила добро образование по литература, математика, науки и философия.



Един месец след раждането й, родителите на Ада се развеждат и Лорд Байрон напуска Англия, оставяйки отглеждането на Ада на нейните майка и баба. Тъй като лейди Ан Байрон е била станала доста недоверчива към ползата от изкуствата в резултат на отношенията си с Лорд Байрон, тя насочила Ада в изучаване на точни науки и математика.

В резултат на майчните желания и потекло, Ада е била обучавана от някои от най-великите умове на епохата, а през юни 1833 г., когато е вече на 18 години, тя се запознава и с Чарлз Бабидж — човекът, който често е наричан „бащата на компютъра“.

Първоначално с думата „компютър“ не са назовавали машината, а по-скоро човек. Ако някой човек е бил „компютър“, това означавало, че работата му била да прави изчисления. И тъй като няма безгрешни хора, в работата на „компютрите“ често имало грешки.

Бабидж не искал да се примири с тези грешки и решил да създаде машина, която да бъде в състояние да изпълнява нужните изчисления по систематичен, точен и автоматизиран начин. Вдъхновен от идеята си, той решил да конструира машина, която да позволява на потребителите да въвеждат дадени параметри и машината да връща направените изчисления, което означава, че на чисто концептуално ниво, това е решение за машина, която да работи точно по начина, по който работят компютърните програми днес.

Бабидж получил значително правителственото дарение за работата си и въпреки че не успял да създаде работещ модел, Ада била очарована от неговия прототип на машината. Тя започнала да гостува на Бабидж винаги когато имала възможност и по този начин между тях се изградили тесни работни отношения, още повече че Бабидж бил силно впечатлен от нейните математически и аналитични умения.

Скоро двамата започват съвместна работа по нов, още по-амбициозен проект, въпреки неуспеха на първия. Този нов проект почивал на идеята, че изчислителната машина трябва да позволява на програмиста да пише програмен код. Така се стигнало до създаденият за новата машина на Бабидж алгоритмичен процесор, който днес е в основата на модерните процесори за извършване на основни алгометрични и побитови операции.

Всичко това привлякло вниманието на тогавашните академични среди и университетите започнали да канят Бабидж да изнася лекции. След една такава лекция през 1840 г. в университета в Торино, италианският математик Луиджи Федерико Менабреа, който присъствал, решил да напише кратка статия за онова, което чул. По-късно Менабреа помолил Ада Лъвлейс да преведе статията му на английски език, тъй като Ада притежавала почти енциклопедични познания за машината на Бабидж, а и била приятелка с него.

Работата по този „превод“ обаче продължил поне една година и в крайния си вариант статията била поне три пъти по-дълга от оригинала, тъй като Ада я разширила с редица алгоритмични проекти.

Един от тях бил алгоритъм за изчислване числото на Бернули. Именно този алгоритъм днес е признат за първата публикувана някога компютърна програма, а нейният създател – Ада Лъвлейс – била наречена първият компютърен програмист в историята.

По този начин, въпреки че умира през 1852 г. едва на 36 години, личността на Ада изиграва важна роля в развитието на компютърните науки.