170 години от рождението на Христо Ботев
На 6 януари 2018 г. се навършват 170 години от рождението на Христо Ботев. Паметта му бе почетена в почти всички градове на България. Това са няколко снимки от тържеството в Борисова градина, София, където има паметник на Ботев и Левски един до друг.
На днешната дата през 1848 г. се ражда един от най-големите българи – Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев. Историята помни, че Ботев е учил в Калофер, Карлово, Одеса. През лятото на 1868 г. се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на Васил Левски и колебанията на Любен Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба "Радецки" в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана.
На 2 юни 1876 година е последния тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва смъртоносно Ботев.
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина –
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат' си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище,
Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверен.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя
за него ще се заловя,
пък… каквото сабя покаже,
и честта, майко, юнашка!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода.
6.01.2018 г. Борисова градина, София
Имаше много хора, а тези които бяха в парка стояха прави докато звучаха химна и Радецки
6.01.2017 за да направим контаст с времето - преди една година сняг и голям студ след това, а през 2018 - пролет през януар
На днешната дата през 1848 г. се ражда един от най-големите българи – Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев. Историята помни, че Ботев е учил в Калофер, Карлово, Одеса. През лятото на 1868 г. се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на Васил Левски и колебанията на Любен Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба "Радецки" в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана.
На 2 юни 1876 година е последния тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва смъртоносно Ботев.
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина –
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат' си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище,
Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверен.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя
за него ще се заловя,
пък… каквото сабя покаже,
и честта, майко, юнашка!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода.
6.01.2018 г. Борисова градина, София
Имаше много хора, а тези които бяха в парка стояха прави докато звучаха химна и Радецки
6.01.2017 за да направим контаст с времето - преди една година сняг и голям студ след това, а през 2018 - пролет през януар
0 Коментара