Ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
Една от най-споделяната и коментирана снимка на Facebook страницата през 2018 г. е тази. Затова решихме да съберем на едно три стихотворения.
Дебелянов и бургаските поети Христо Фотев и Петя Дубарова ще влязат в учебниците по български език и литература за XII клас от 2021-2022 г.
Ще се изучават "Посвещение" на Петя Дубарова и "Колко си хубава" на Христо Фотев, когато децата разглеждат темата за Любовта, наред с "Аз искам да те помня все така" на Димчо Дебелянов.
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
(„Аз искам да те помня все така”)
На утрото є светлите цветя
не бяха вечерна тъга познали
и с тях окитена вървеше тя
да буди радост в чуждите печали;
в очите є на буйните възторзи
разискряха се златен рой звезди
и търсеха милувка двете рози,
напъпили връз нейните гърди.
(„Отмината”)
И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп –
аз гасна, аз гасна
с утеха последна –
на спомена в здрача
и плача за теб.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Това стиховорение на Фотев научих още в гимназията. Много е хубаво.
Петя Дубарова остава завинаги на 17, когато слага край на живота си през 1979 г. Нежната и силно емоционална душа на младата поетеса не успява да издържи на суровата действителност на света и думите й затихват завинаги.
Учениците, които ще изучават нейните стихове ще бъдат на години по-големи от нея.
Сезони по Петя Дубарова
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка —
на теб — непознатия — смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми — властната — жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
Дебелянов и бургаските поети Христо Фотев и Петя Дубарова ще влязат в учебниците по български език и литература за XII клас от 2021-2022 г.
Ще се изучават "Посвещение" на Петя Дубарова и "Колко си хубава" на Христо Фотев, когато децата разглеждат темата за Любовта, наред с "Аз искам да те помня все така" на Димчо Дебелянов.
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
(„Аз искам да те помня все така”)
На утрото є светлите цветя
не бяха вечерна тъга познали
и с тях окитена вървеше тя
да буди радост в чуждите печали;
в очите є на буйните възторзи
разискряха се златен рой звезди
и търсеха милувка двете рози,
напъпили връз нейните гърди.
(„Отмината”)
И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп –
аз гасна, аз гасна
с утеха последна –
на спомена в здрача
и плача за теб.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Това стиховорение на Фотев научих още в гимназията. Много е хубаво.
Петя Дубарова остава завинаги на 17, когато слага край на живота си през 1979 г. Нежната и силно емоционална душа на младата поетеса не успява да издържи на суровата действителност на света и думите й затихват завинаги.
Учениците, които ще изучават нейните стихове ще бъдат на години по-големи от нея.
Сезони по Петя Дубарова
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка —
на теб — непознатия — смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми — властната — жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
0 Коментара