Нещата, които синът ми трябва да знае за света

Какво изпитва младият татко, когато трябва за първи път да пазарува за новородения си син? Колко трудно е да отгледаш едно дете? Да го възпиташ добре, да го подготвиш за живота, като едновременно с това го защитиш от всяка опасност? Дали това въобще е мисия възможна? „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” не е просто поредната затрогваща художествена история от Фредрик Бакман, а откровение, в което всеки (бъдещ) родител ще се разпознае.

Темата за семейните отношения е неизменна част от творчеството на шведа – от различната Елса и баба й в „Баба праща поздрави и се извинява” до малкия Ноа, баща му и болния му дядо, който линее всеки ден във „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”. В последната си книга скандинавският писател описва в типичния си стил притеснението, пред което повечето млади родители се изправят неминуемо – комично, човешки, директно, без капка свян, че могат да прозвучат глупаво, некомпетентно, че са далеч от образа на перфектния родител.

„Много бащи си правят татуировки в чест на децата си. Портрети. Егенета. Такива неща. И аз съм го обмислял. Нещо много символично. Нещо, което наистина да обоб­щава отношенията между двама ни. Точно в момента съм се спрял на мъничка трайбъл татуировка във формата на петно от повърнато мляко на рамото.“