Международен ден на бирата

В първият петък на август се отбелязва  Международният ден на бирата.

След като открива огъня и колелото човечеството създава пивото. За разлика от много други изобретения, които разделят и противопоставят,  бирата създава близост между хората и приятелства, и дори скрепява пактове за мир.

Шумерите създават пивото. След тях вавилонците овладяват изкуството на пивоварството. Те развиват малцовото производство и първи използват хмела като бирена съставка. Пътят на бирата преминава през Египет, а оттам и по целия свят.

Кратка история на бирата

Най-старата алкохолна напитка вероятно е създадена от човека около 6000 г. пр. Христа – това доказват химически анализи на древни находки. Само 2000 г. преди това в Месопотамия са документирани първите зърнени култури, от които се прави бира – ечемик и лимец.

Преките доказателства, че човекът е създал бирата,  са от 4-ото хилядолетие пр. Христа. Тогава напитката се нарича „сикару” (означава буквално „течен хляб”) и е част от всекидневното меню на шумерите. Приготвя се от печен смлян лимец  и накиснат във вода овес, чрез който напитката ферментира. После се добавят канела, мед или други подправки според вкуса за клиентите.

Бирата, която познават халдейските народи (сега територии в Ирак и Кувейт) и в Асирия (Сирия, Ливан и Палестина), се използва и като средство за плащане.

Златните векове на бирата приключват при Гръко-римската цивилизация, която предпочита виното, а бирата бива определяна като „напитка на варварите от Северна Европа”.
Това е времето на бирата на келтите и галите, които я наричат korma и производството на бира става семейно занимание, в който най-големите експерти са жените вкъщи – също, както и в зората на бирата в Месопотамия.

Средните векове връщат достойното място на бирата. В историята се намесват монасите, които получават привилегията от Шарлеман, крал на франките, да направят пивоварни в някои краища на империята. Привилегията е свързана с традицията монасите да подслоняват и да хранят замръкналите при тях странници.
В манастирите започват множество експерименти с производството и ароматизирането на бирата, които стигат но технологии на отлежаване в  дъбови бъчви или варене на супа от бира.

При такъв експеримент Хилдегард от Бинген (1099 – 1179 г.) открива свойствата на антисептик и консервант на хмела. Пак тогава в манастирите е измислена слабата ферментация на горчивия хмел.

Едва в края на 13 век обаче е първият износ на бира извън Германия. През 1260 г. се появява първият професионален пивовар в Алзас. Осем години по-късно е създаден първият устав на пивоварите в Париж.
Днешното име на напитката - „бира”, се появява за пръв път заедно с по-познатата й днес рецепта в едикт за правилата за търговия за пръв път през 1435 г.

Археологически находки по долното поречие на Марица дават основание да се предполага, че по нашите земи са пиели бира по време на египтяните.

През Средновековието опитът в правенето на бира  у нас е позабравен до преди 120 години, когато индустрията прохожда. За това време разказва технологът Атанас Атанасов в интервю за БНР:

Тогава българинът е бил отворен за света и е били интересно да се опита нещо ново, което го има в Европа. Предприемчиви чужденци, заедно с предприемчиви българи, основно учили в чужбина, са инвестирали доста в най-модерното за времето си оборудване. Никой не би го направил, ако няма отзвук от страна на консуматорите.

Професионалният празник на българските пивовари е на Илинден – 20 юли