Приказки за корейския порцелан

Светлозелените чашки са типичен пример за корейския начин на изработка на порцеланови съдове - един от най-старите в света заедно с китайския. Цветът им се дължи на селадонита, известен още като железен силикат.
Отначало, през VII-IX век (периодът Сила) керамиката се правела в по-обикновени цветове и форми и имала ненатрапчива украса. Най-разпространена била глазурата в светлозелено и бяло. Заради навлизащия с пълна сила будизъм, върху съдовете се изобразявали само природни картини, птици и животни, като най-често се срещало свещеното за будистите цвете лотос. В глазурата на някои от съдовете нарочно се добавяло стрито на прах желязо, за да се получи блясък след изпичане и да има метални отблясъци. Останалите съдове били матови. Съдовете се изпичали по различен начин и при различна температура.
Между X и XIV в. започва „Златният век” на корейския порцелан. Към характерните орнаменти се добавят релефни линии, правоъгълни фигури и насекоми, а глазурата освен светлозелената, вече може да бъде кафява и почти черна. Съдовете най-често приличат на големи широки при отвора бутилки и различни купи - големи, дълбоки, по-малки или плитки. Правели се също и богато изрисувани кутии за козметика и бижута и вази във формата на диня.

През XV в. под влиянието на китайските техники започнали да се използват и наситено сини (кобалтови) глазури.

Повечето от произведения в Корея порцелан се изнасял за Япония. Интересът към него бил толкова голям, че японците отвличали корейски грънчари заедно със семействата им, за да работят на острова.