Дъждовен ден

Дъждовен ден

Денят студен е, мрачен, сив.
Дъждът вали сред вятър див.
Лоза се вкопчва в ронливата стена,
но падат в бурята мъртвите листа.
А денят е мрачен, сив.

Животът - мрачен, хладен, сив.
Дъждът вали, дъждът е див.
И мисли лутат се в миналото пак,
но гинат млади надеждите ни в мрак.
А животът - мрачен, сив.

Замълчи сърце! Не роптай!
След дъжда пак слънце сияй.
Съдбата една е за всички нас, нали?
В живота на всеки понякога вали.
Мрачни и сиви са някои дни.

Дъждовен ден
Хенри Лонгфелоу
© Явор Димитров, превод

Мисли на Хенри Лонгфелоу
* Трудно е да разбереш кога започва любовта; по-лесно е да разбереш, че е започнала.
* Когато искаш да удариш в целта, цели се малко над нея; на всяка стрела, която лети и влияе земното притегляне.
* Когато природата остави пукантина в някой ум, тя я замазва с дебел слой самодоволство.
* Всички творим съдбата си, живеейки между стените, оградени от времето.