Петровден

Петровден 29 юни

Днес е Петровден.

Имен ден празнуват Петър /от гръцки "камък"/, Павел, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.

Според християнския календар Петровден се свързва със Св. апостоли Петър и Павел, едни от най-видните ученици на Христос.

Празникът съвпада и с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня.

Народът ни свързва деня с жътвата, с младите животни и първите плодове - ябълки петровки, както и с големите Петровски събори по села и градове. Празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град

Честит имен ден на именниците! Бъдете живи и здрави и да се слави името ви!



Според легендата, когато жътварите сложили сирене на трапезата си, за да нагостят свети Петър, то се разтопило от горещината на петровското слънце. В народните представи тогава е най-топлото време на годината, петровското слънце може да размекне даже камъка... Жетварите се притеснили, че трябва да дадат на Светеца негодна за употреба храна. Но свети Петър намерил разрешение – протегнал си ръката и взел няколко едри класа пшеница. Стрил ги между дланите си и с бяло и чисто брашно посипал разтопеното сирене. Течното сирене се превърнало в бяла сгъстена каша.

Това е така наречения "бял мъж" -  прави се за бяло брашно и за бял хляб. Обредното приготвяне на петровденското ястие е кулинарна магия, насочена към жътвата, плодородието и хляба.

Легендата е от сайта на етнографски комплекс "Етъра", място където българската традиция е възпроизведена и запазена. И днес в Етъра празнуват Петровден така, както се е празнувал преди години и проготвят бял мъж.

***


Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин,защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт.16:13-19).

Представата за Св. Петър като пазител на ключовете на Рая е намерила отражение и в народните песни:

Седнал Господ да почине,

да почине и света да дели.

Дял се падна на Светаго Петра,

Падна му се райските ключове,

Да стои на райските порти,

Да отключва и пак заключва...