Симеоновден
Честит имен ден на Симеон, Симеонка, Семо, Симан, Симо, Симон, Симчо, Симеончо, Симана, Симеона, Симона, Симка, Моне, Мони, Мончо, Миньор, Мона, Моника, Монка.
На Първи септември празнуваме Симеоновден. На днешния ден Православната църква чества паметта на Св. Преп. Симеон Стълпник. Същия ден се празнува паметта и на преподобна Марта, майка на св. Симеон.Датата се смята за начало на новата църковната година.
Симеон се родил през 357 г. в семейство на бедни и благочестиви християни. Когато бил на 13 години Бог поискал от него да се отдаде на подвижнически живот. Чудото станало по време на един празник, когато непознат и мъдър старец го посветил в словото на Иисус.
Св. Симеон чул думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." Силно се разтресло сърцето му.
Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:
- Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?
Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:
- Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!
- Но как? – запитал свенливо Симеон.
- Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога ...
Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло на служба на Бога.
Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:
- Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! ...
Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:
- Господи, упъти ме, научи ме какво да направя ...
Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:
- Копай по-дълбоко!
Тия думи се повторили:
- Копай по-дълбоко!
Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:
- Копай по-дълбоко!
След това гласът продължил:
- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!
Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нанатъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.
На 18 Симеон постъпил в манастир. Отдал се на постоянен труд, пост и молитва и с тъпрение понасял изпитания, които Господ му пращал.
Един ден праведния младеж отишъл в планината, привързал се с верига за огромен камък. Там прекарал дълго време в усамотение. За да не бъден изкушаван от земни желания и страсти, светецът изградил неедин камънни стълпове, един от друг по-високи, където живеел в пълна отдаденост на Бога.
За праведния живот на преподобни Симеон научили в цялата околност. Много бедни, слаби и безпомощни хора се стичали при него. Слушали проповедите му, докосвали дрехите му и получавали благословията на светия отец.
Отшелническият живот на преподобни Симеон продължил много години. Земния свят светецът напуснал на 103 години. Погребали го с заслужени почести в град Антиохия през 460 г.
За българите св.Симеон е покровител на земеделския труд. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, да захранват ритуално впрегатния добитък, както и да нанижат малки кравайчета на рогата на биволите и воловете и да им връжат червени вълнени конци.
В Северозападна България пред каруцата се прави курбан ( коли се петел или кокошка). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на добитъка с който се оре, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в земята.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не се изнесе плодородието от дома. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
В някои родопски селища на Симеоновден празнували младите булки и бременните жени. За да са здрави и да родат хубави и силни дечица, жените не работели никаква домашна работа.
-----------------------------------
Информация ползвана от http://www.pravoslavieto.com
На Първи септември празнуваме Симеоновден. На днешния ден Православната църква чества паметта на Св. Преп. Симеон Стълпник. Същия ден се празнува паметта и на преподобна Марта, майка на св. Симеон.Датата се смята за начало на новата църковната година.
Симеон се родил през 357 г. в семейство на бедни и благочестиви християни. Когато бил на 13 години Бог поискал от него да се отдаде на подвижнически живот. Чудото станало по време на един празник, когато непознат и мъдър старец го посветил в словото на Иисус.
Св. Симеон чул думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." Силно се разтресло сърцето му.
Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:
- Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?
Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:
- Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!
- Но как? – запитал свенливо Симеон.
- Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога ...
Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло на служба на Бога.
Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:
- Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! ...
Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:
- Господи, упъти ме, научи ме какво да направя ...
Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:
- Копай по-дълбоко!
Тия думи се повторили:
- Копай по-дълбоко!
Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:
- Копай по-дълбоко!
След това гласът продължил:
- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!
Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нанатъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.
На 18 Симеон постъпил в манастир. Отдал се на постоянен труд, пост и молитва и с тъпрение понасял изпитания, които Господ му пращал.
Един ден праведния младеж отишъл в планината, привързал се с верига за огромен камък. Там прекарал дълго време в усамотение. За да не бъден изкушаван от земни желания и страсти, светецът изградил неедин камънни стълпове, един от друг по-високи, където живеел в пълна отдаденост на Бога.
За праведния живот на преподобни Симеон научили в цялата околност. Много бедни, слаби и безпомощни хора се стичали при него. Слушали проповедите му, докосвали дрехите му и получавали благословията на светия отец.
Отшелническият живот на преподобни Симеон продължил много години. Земния свят светецът напуснал на 103 години. Погребали го с заслужени почести в град Антиохия през 460 г.
За българите св.Симеон е покровител на земеделския труд. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, да захранват ритуално впрегатния добитък, както и да нанижат малки кравайчета на рогата на биволите и воловете и да им връжат червени вълнени конци.
В Северозападна България пред каруцата се прави курбан ( коли се петел или кокошка). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на добитъка с който се оре, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в земята.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не се изнесе плодородието от дома. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
В някои родопски селища на Симеоновден празнували младите булки и бременните жени. За да са здрави и да родат хубави и силни дечица, жените не работели никаква домашна работа.
-----------------------------------
Информация ползвана от http://www.pravoslavieto.com
Simeon Отговори
Mnogo qko e tazi informacia zashtoto se razkazva za mnogo praistoricheski neshta