Танго

"Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват, но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да е и удоволствие." (Хорхе Луис Борхес, аржентински писател)

"Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови фигури - то е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа." (Хулио Бока, най-добрият танцьор на танго)

11 декември е световен ден на тангото

Това е рожденната дата на аржентинския певец, актьор, "крал на тангото" Карлос Гарделя (Carlos Gardel, 11 декември 1887 (или 1890) — 24 юни 1935), и тогава се отбелязва

Международният ден на тангото - празник на танца, философията на който се състои в противоборството.

Животът на този танц е ключ, а в центъра са един мъж и една жена. И всичко започва с едно докосване, с един ритъм ...  Взаимоотношенията са страст, конфликт, примирение, "третият излишен", ревност, омраза - всички чуства, които изпълват човешкия живот.

Kогато се танцува не се говори, не се усмихва, дори не се  гледа в очите. Покана, казана на глас, може да бъде приета като оскърбление, допустимо е само поглед и леко движение на устните. Тангото е танц импровизация - много е важно умението партньорите да се усещат един друг и да могат да се следват и допълват. Да се научим да чустваме партньора докато танцуваме танго - това умение се ражда на подсъзнателно ниво, като от само себе си, като създава осещане за реланост.

А най-изразителният момент на тангото е паузата- звучи музика, а двамата танцьори замират в обятията си, сякаш водят диаолог без думи на висок глас - толкова е силно усещането за хармонията между двамата в момента.