Младенци

е празник в народния календар, който се отбелязва на 9 март. На същия ден се почита паметта на четиридесетте войници, арменци по произход от град Севастия, загинали мъченически заради вярата си.

Символ на народния празник е ритуалният хляб. Той е украсен с кръст и цвете – символи на Божията сила и младостта.

Празничната трапеза на Младенци също е свързана със символиката на числото 40. Всеки яде и пие по 40 неща, а на масата се слагат 40 сарми, 40 маслини, 40 зърна от хайвер, варят се 40 охлюва. Всички действия и ритуали се извършват за здраве и плодородие. По стария календар празникът съвпадал с деня на пролетното равноденствие 22 март.

Затова и много от вярванията и обредите са свързани със слънцето. На Младенци то се обръща към лятото, слиза от небето и забива 40 нагорещени шиша в земята. Тя се затопля и посевите се събуждат. Пак на Младенци Господ удря 40 сопи  и змиите се събуждат и се обръщат на другата страна, но още не излизат от дупките си – това се случва на Благовещение. За да не се въдят змиите, на този ден се спазват редица забрани. Една от тях е да не се влачи конец, скрива се всичко червено. Както на 1 март – деня на Баба Марта, така и на Младенци, се палят огньове, които се прескачат. Къщата се обикаля три пъти с горящ огън.

Рано сутринта в деня на празника възрастните жени месят хляб. Обикновено това са 40 обредни питки, намазани с мед. На някои места в България обредните хлябове също се наричат младенци. Някога вярвали, че тези питки предпазват от болестта шарка, която в народните приказки и легенди е възрастна жена. Наричали я Баба Шарка, а питките мажели с мед, за да й е още по-вкусен хляба и да остави на мира децата. Сред обредните хлябове са и 40 малки кравайчета, които раздавали на децата. Те трябвало да ги търкалят и да произнасят многократно: “Отъркули се, зима,  дотъркули се, пролет.” На този ден се раздава хляб за здраве не само на децата, а и на всички в дома. В наричанията не се пропускат и домашните животни. Считало се, че на този ден воловете стават много уязвими. Затова на Младенци воловете не се впрягали. Всъщност, никой не работел на този ден. Мъжете обикаляли нивите, за да видят посевите. А невестите се стараели да получат похвала за труда си – вярвали, че така ще привлекат здраве, късмет и благоденствие за домовете си.

Народният празник Младèнци е свързан с цяла поредица от практики, които го причисляват към най-важните дати в пролетния календар на българина – Баба Марта и Благовещение. През март природата се пробужда, пробужда се красотата и младостта. Едно поверие гласи, че ако на този ден момата засади цвете, то ще расте красиво. Ако девойката го носи в косите си, ще омайва с аромата му млади и стари. Вярвало се още, че в нощта срещу празника всяко дърво или растение навежда връх, за да целуне корените си и оттогава започва да расте. Засаждат се 40 семена, момите донасят от гората по 40 съчки, а при молитва се правят 40 поклона. В Библията числото 40 се среща като символ на наказание, но и като благословия. Потопът трае 40 дни и 40 нощи, Мойсей разговаря с Господ 40 дни, Исус пости 40 дни в пустинята, Възкръсва на 40-ия ден.

На Младенци се пали огън и като част от друг специален ритуал. В Северозападна България млади момичета, достигнали предженитбена възраст, излизали извън селото още в ранни зори. Запалвали по високите места огньове и посрещали изгрева на слънцето в пълно мълчание. След това пеели песни, с които призовавали гората и цялата жива природа да се развива. На много места у нас млади момичета обхождат селското землище, изпълнявайки песни-пожелания. На този ден те избирали и своята водачка за Лазарица.

Поверие гласи, че ако момата се закичи със засадено на този ден цвете, то ще омайва с аромата си млади и стари.

#

Daniela Petkova pove4eto jeni trqbva da praznyvat na tozi den

#

Milena Dedeva Празнуват всички, които нямат имен ден през годината ;)

#

Михаела Стайкова С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято, времето се затопля и излизат всички буболечки, змии и гущери от дупките си.

#

Михаела Стайкова На празничната трапеза се слагат 40 червени чупиш, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.

#

елена георгиева Не празнуват ли Младеновците и Младенките?

about an hour ago · LikeUnlike

#

Jakovleva Yana NE GO SNAEH....BLAGODARIA! NO SI MISLIA V KOLKO LI KASTI STE MOGAT DA GO NAPRAVIAT....

about an hour ago · LikeUnlike

#

стефка димова

Празнува се срещу болестта шарка(сипаница), за здраве на децата и овцете.

На този ден жените и особено бременните, на вършат женска работа. Рано сутринта те донасят прясна вода от реката или кладенеца и напръскват с нея къщата и двора.

Месят се обредни хлябове - младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Младенците се приготвят главно в Западна България. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си , на кръстника и на девера си.

Квасеникът е голям кръгъл хляб с кръсташ в средата. Него също мажат с хляб и раздават на децата и овцете.

Вярва се, че на този ден излизат змиите. Който убие змия, взема главата й, слага в нея семки босилек и ги посажда. Този босилек се употребява като цяр. Ако с него се накичи мома, момците ще лудеят по нея и няма да я ловят магии

Църковен празник: св.четиридесет мъченици Севастийски

Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки.See more

#

Jakovleva Yana E TOVA MOGA DA GO NAPRAVIA , DOGODINA...AMA 40 KORENA....I KADE...EH KAK SE E PROMENIIL NRAVITE NI..

#

Stefan Ani Angelovi mesi se testo,oformqt se chovecheta"mladenci' pekat se i se namazvat s med i se razdavat.

#

Borislava Sekulova

В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са по...читани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат магическа сила.

На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Празника на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято.

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред ­ палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата и в босилек, за да стане лековит.See more

45 minutes ago · LikeUnlike · 6 peopleLoading...

#

Станимира Петкова

Друго характерно на този ден-тачат се воловете.Вярва се,че волът е опасан с 40 пояса,по тази причина се разпасва и не трябва да се впряга.

Съществува обичай,по време на който момите за женене излизат извън селото по изгрев,палят огньове и по...срещат деня с мълчание,като по посоката на първия пропял в този момент петел,гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви,след което пеят песни.

В западна България в деня преди Младенци момите плетат мостове от 40 върбови пръчки,хвърлят ги по вадите и наричат за кого ще се омъжат.През нощта слагат първия залък от трапезата под възглавницата си.

Всички тези обичаи и обреди (от пролетния календарен цикъл) целят да омилостивят възраждащата се природа и имат превантивен характер срещу редица болести.

Предвид развитото общество,в което живеем,много от тях са замрели,или се тачат в изключително стеснен кръг от селища в нашата страна,но едно остава-хората,които се занимават с тях с научна цел (или просто от интерес),преоткриват една неповторима и завладяваща картина от живота на българина векове назад...