Баба Марта бързала

February 23rd, 201510:36 am @

0


Баба Марта бързала

Баба Марта бързала, мартенички вързала

Март е началото на пролетта. Март месец е символ на промяната и всички поверия, ритуали и празници в него носят този заряд. Зимата е към своя край, идва пролетта и се поставя новото начало.

Легенда за Пролетта, победила Зимата

Първият ден на март българите от стари времена наричат Баба Марта, Първа Марта, Летник. Една от най-популярните легенди свързана с март месец е тази за Баба Марта. Старите българи  наричали този ден „брезен” – „брезите лист и мъзга пущат”. В тъмни зори, преди да настъпи месецът, много рано стават девойките, та да не им се спи цяло лято като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец ведра. Според преданието, тя е сестра на Голям  Сечко ( Януари) и Малък Сечко (Февруари). Баба Марта постоянно се люти на братята си, защото са й изпили виното и й правят пакости, заради това и времето през месец март е непостоянно. Когато Баба Марта се смръщи и ядоса, и времето е като нея.  Баба Марта обича чистотата и не обича възрастните жени, затова на 1 март възрастните жени ставали преди изгрев, почиствали къщата и простирали на двора червен плат, за да я умилостивят.

mart deca

Съществува легенда за една стара козарка, която излязла със стадото си  през последните дни от месец март надявайки се, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е стара като нея. Това много ядосало Баба Марта и тя поискала няколко дни от брат си Малък Сечко „на заем”. Тези дни се наричат „земани дни“, „броени дни”. През тези дни тя се разлютила, спуснала големи виелици и студ върху козарката, и я замразила превръщайки я със стадото й в купчина камъни, от които потекла  лековита вода.

Затова всички празници и обреди през този период се свързват и с желанието да умилостивят Баба Марта, да прогонят злото, поставяйки началото на нещо ново, да я зарадват и всички се случва с участието на младите.

През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже” умът и да станат глупави.
На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .
Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените по–рано мартеници от вълнена или памучна прежда.

martenica 1
Мартеницата, марта, мартичка, гадалушка, кичилка е основният символ на празника. Обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве. Мартеницата е малко украшение изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­- бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на първи март. Този обичай се смята за уникална, българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор), но там мартеници носят само жени, докато в България ги носят всички. Този обичай всички да носят мартеници датира от векове по земите населявани с българско население. Някога в България са ги носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях. Българите в района на Преспа и Голо бърдо – Албания, както и в някои райони на Република Македония също носят мартеници.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме. С мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден,  с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Мартеници и кулинарни идеи

Мартениците могат да се носят три дни или до появата на първото цъфнало дърво, на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След като бъде свалена мартеницата може да се върже на плодно дръвче, като се изрича едно желание, за което се вярва, че то непременно ще се сбъдне. Свалената мартеничка може да се поставят под камък и по–късно да се гадае по нея. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Понякога след като се свалят мартениците се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.
Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята. Някъде в мартениците са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.
Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести – на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връзват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, че ако ги видят с вързана мартеница, може да им се върже и мъжествеността. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета за повече берекет.
Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че когато хан Аспарух побеждава византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена, тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта. Според сказанието така е възникнала идеята за мартеницата, която се носи днес.

martenica dyrvo