Световен ден на поезията

Световен ден на поезията

21 март е Световен ден на поезията


През 1999 г на 30-та сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО е вземато решение да бъде отбелязван Световен ден на поезията (World Poetry Day). Първият световен ден на поезията се провежда в Париж. Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света - "да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

Думата поезия идва от гръцкото ποίησις, „творчество, творение“. Това е форма на литературно изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества в допълнение към познавателното му съдържание.

Вероятно поезията възниква още преди да има писменост. Доказателствата - индийските "Веди" (17-13 век пр.н.е.),  иранските „Гати“ (12-10 век пр.н.е.) до гръцката „Одисея“ (8-7 век пр.н.е.), които изглежда възникват още в предисторически времена и първоначално се разпространяват устно, а поетичната им форма има за цел да улесни запаметяването. Най-старото запазено до днес поетично произведение е "Епос за Гилгамеш" от 3 хилядолетие пр.н.е., записана с клинописно писмо на глинени таблички в Шумер, а по-късно и на папирус.

Поезията може да бъде отговор на най-силните и дълбоки духовни въпроси и търсения на съвременния човек, но затова трябва да се привлече колкото се може повече вниамание към поезията и стиховете, както на поетите класици, така и на съвременните поети.

Световният ден на поезията е възможност да се изявят малките издателства, усилията на които са посветени на това творчеството на съвременните поети да достигат до читателите, на литературните клубове, които са посветени на вечно живата традиция на живо звучащото и въздействащо поетично слово.

Това е ден, който трябва да създаде позитивен образ на истинското съвременни изкуство, което е открито към хората.



Счита се, че най-старите стихове са били създадени 23 века преди новата ера. Автор на стиховете е поетесата-жрица Ен-хеду-ана (En-hedu-ana) за която е известно сама, че е била дъщеря на Саргон, царя на Акада , който завзема Ур, територия на днешен Иран. Тя пише стихове за Лунния бог Нан и неговата дъщеря, богинатя на лунната звезда Инанне.

 

 

 

Името на поетесата, която всички знаем е Сафо, нарчена още божествената Сафо.

...Обичат ли се хора
Те са щастливи
И грозни изглеждат
В бойни одежди...
***
...Кагато слънцето посипе блясък по земята
С отвесно падащи, горящи ме лъчи
Щурец неспирно търка си крилата
Разкъсвайки със свойта песен тишината
Ела Любов - изпепели ме...
***
...Видях едно мило
И нежно момиче
Да къса цветя...
***
...Прегази ти сърцето ми
Тъй както в планината
Овчарите нехайно
С краката си прегазват
Самотен карамфил
И пада на земята
Окървавен
Червеният му цвят...
***
...Тъй както сладка ябълка
Навръх дърво, червена -
Забравиха ли я берачите?
О, не...не са могли
Да я достигнат...
***
...Не знам какво да правя:
Във мен живеят две души...
***
...Най-после ти дойде...Добре направи.
Копнях за тебе,
В душата ми желание запали ти -
И цяла изгорях...
***
...Аз няма никога да се опитам
Небето да докосна: не, не съм
Достатъчно висока...
***
...Не - аз не съм злопаметна, не крия злоба,
Моята душа е кротка...
***
...Залязоха луната и звездите.
Нощта напредва.
Вече е среднощ.
Минават часовете.
Аз напразно очаквам.
И лежа сама...

0 Коментара

Напиши коментар

Откажи отговора

Коментарът се изпраща ...

Благодаря за Вашия коментар!

Коменатарът ще бъде прегледан и ще бъде добавен към публикацията след като получи одобрение.