Пинокио

„Имало едно време едно парче дърво. То не било някакво специално дърво, а обикновена голяма цепеница, каквито през зимата слагат в печките и камините, за да затоплят стаите...“

Така започва една от най-добрите и известни детски книги. Пинокио.

На 7 юли 1881 г се представя за първи път на читателите. В този ден започва да излиза детската приказка на Карло Колоди.

Писането на историята на дървената кукла авторът започва през 1880г. а е напечатана за първи път в Римския „Списание за деца“ Фамилията на автора е псвдоним. Детският писател Карло Лоренцини взема за псевдоним името на родния град на майка си – Колоди. Днес там има паметник на писателя на който е написано „На безсмъртния Пинокио от благодарните читатели на възраст от 4 до 75 години“

Главният герой на приказката на Колоди е момче, дървена кукла направена от бор, на италиански -pino. От тук и името – Пинокио. Той бил непослушен, лъжел. След всяка малка лъжа или небивалица неговият нос се удължавал.

Карло Колоди (роден на 24 ноември 1826 г. във Флоренция, Италия, починал на 26 октомври 1890 г.), с рождено име Карло Лоренцини, е един от най-обичаните автори от децата по света. Той посвещава без остатък своя живот на Италия. Сражава се като войник и журналист за нейното освобождение и обединение. От 1881 г. до 1883 г. публикува на отделни глави в един седмичен вестник за деца най-хубавия си роман - „Приключенията на Пинокио”.

През 1936 г. Алексей Толстой предлага своя версия – „Златният ключ или приключенията на Буратино“