"Речта за плажното масло"

Дами и господа от випуск '97, мажете се с плажно масло! Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той би бил за плажното масло. Дългосрочната полза от употребата му е доказана от учените, докато останалата част от съветите ми не се базират на другоq освен на личния ми опит. Ще ви ги кажа сега.

Радвайте се на силата и красотата на младостта си.Всъщност, както и да е! Вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва когато те вече са избледнели.

Повярвайте ми, след 20 години, когато разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да си представите, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. Ще видите, че не сте толкова дебели, колкото сте си мислили.

Не се тревожете за бъдещето. Или пък се тревожете, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка по време на решаване на уравнение по алгебра. Истинските проблеми в живота ви ще бъдат неща, които никога не са минавали през разтревожения ви ум. От този вид неща, които ви поразяват в 4 часа следобед в някой мързелив вторник.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето в ревност. Понякога ще водите, понякога ще изоставате. Надпреварата е дълга и в крайна сметка е със самите вас.

Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма.

Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво да правите с живота си. Някои от най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 20-годишна възраст какво ще правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни, които познавам, все още не знаят.

Вземайте много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато ги няма.

Може би ще се ожените, може би не. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще се разведете на 40 години, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-годишнина от сватбата си.

Каквото и да се случи, не сe поздравявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг човек.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавали.

Танцувайте, дори ако единственото място, където го правите, е вашият хол.

Четете упътванията, дори да не ги следвате.

Не четете списания за красота – само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.

Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са вашата връзка с миналото и хората, които е най-вероятно да ви останат верни и да бъдат до вас в бъдеще.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви направи твърде груби. Поживейте в Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде мекушави.

Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот. Колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини: Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. И вие ще остареете. И когато това се случи, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните хора.

Уважавайте възрастните.

Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не може да знаете кога този източник ще се изчерпа.

Не прекалявайте с третирането на косата си или на 40-годишна възраст тя ще изглежда все едно че сте на 85.

Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Раздаването на съвети е вид изваждане на миналото от мястото му, забърсване на миналото, боядисване на грозните му части и преработване, за да се представи то с по-висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло.



***

Каква е историята на тази реч. споделяме публикация от Дневник, която напомня с историята с предсмъртното писмо на Маркес. "Речта за плажното масло" e добре написан текст, но тя никога не е прознасяна от Кърт Вонегът и в действителност е един от ранните класически примери за градска легенда и интернет измама.

В дните около 31 юли 1997 г. във все още примитивната мрежа на това, в което скоро ще се превърне интернет, плъзва електронно съобщение. В него се твърди, че това е словото на популярния писател пред дипломиращите се от випуск '97 на Масачузетския технологичен институт (MIT). "Речта" е
изпъстрена с типичния за него циничен хумор, което я прави още по-успешна измама
Измама, защото словото пред випуск '97 произнася на 5 юни тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан и то може да бъде намерено на официалната страница на MIT.
Случилото се изненадва неприятно всички, които са били убедени, че това наистина е характерният стил на Вонегът. Твърди се, че дори съпругата му Джил Кременц се е хванала на въдицата и е разпратила текста на близки и прриятели.
Проследяването през модеми и факсове стига до оригинала – вестникарска колона на Мери Шмик в "Чикаго трибюн". В нея тя просто размишлява как би изглеждала речта й пред завършващи студенти, ако някой университет или колеж я покани. Текстът, започващ с "Дами и господа от Випуск'97, използвайте плажно масло", е публикувана на 1 юни и в него няма и дума за MIT или Вонегът. Авторката е бясна на последвалата бъркотия и безуспешно търси кой е първоизточникът на измамата. Самата Мери Шмик е засипана със стотици телефонни позвънявания и имейли, в някои от които я обвиняват, че е плагиат.
По-късно тя определя интернет като "блато без закони и правила" и пише за Вонегът: "Горкият човек. Той не заслужава репутацията му да бъде употребявана по такъв начин".
Кърт Вонегът, който не използва нито компютърни екрани, нито плажно масло, е впечатлен от инцидента, за който научава от своя агент и адвокат, към когото списание се обърнало с молба да получи правата да публикува текста. Той потвърждава, че написаното не е от него, и споделя, че
киберпространството е "шантаво" и населено с хора, вярващи в абсолютно всичко, което прочетат там

В разследване на случилото се "Вашингтон пост" пише през август 1997 г., че макар това да е измама, в която никой не ти иска пари, тя е показала, че "в киберпространството е възможно да мамиш всички и то непрекъснато".
"Към 1 август речта на Вонегът се появи на места като интернет страницата на списание Wired в рубриката "Цитат на деня". "Ню Йорк таймс" отдели на новината цяла страница, "Уолстрийт джърнъл" я предпочете за коментар пред прегрешенията на президента Бил Клинтън, а Ей Би Си изпрати телевизионен екип пред къщата на Вонегът", разказва изданието. Шмик е канена във водещи телевизионни предавания и след това пише, че "в епохата на телевизията и интернет се оказа, че съществуват повече издатели на книги и вестници, отколкото предполагах". Колумнистката от Чикаго е засипана от електронни писма, в някои от които дори се твърди, че тя изобщо не съществува и е измислица на редакцията или пък че е героиня от предстоящия роман на Вонегът
В края на тази луда седмица от лятото на 1997 г. писателят е леко разочарован, защото е получил толкова много медийно внимание за нещо, което в действителност не е написал. "Така, защото е август и няма новини. Това е лудостта на тълпите", коментира той.