Абу ал Фарадж

Мисли, които звучат актуално и днес, а са написани през 13-ти век

• Въздържаността и разпуснатостта се проявяват не само в постъпките, но и в думите.


• Глупаците забелязват само пропуските на хората, а не обръщат внимание на техните достойнства.


• Защо завистниците са винаги от нещо огорчени? Защото ги ядат не само собствените им несполуки, но и успехите на другите.


• Знам малко, но и това, което знам, го знам до съвършенство.


• Кой може да се счита за умен? Този, чиито планове в повечето случаи се осъществяват.


• Кратковременната несполука е по-добра от кратковременната сполука.


• Най-добрата похвала е тази, която идва от човек, на когото нищо добро не си направил.


• Не вярвай на врага си, когато ти говори приятни неща.


• Не пренебрегвай малките хора - те могат да ти помогнат да се издигнеш.


• Не разчитай на избухливия приятел, дори по природа да си е добър човек.


• По-добре е от време на време да не си дояждаш, отколкото постоянно да преяждаш.


• Привличай към себе си приятели с добри дела. В това е смисълът на истинската дружба.


• Родината е там, където се чувстваш свободно.


• Търпението е прекрасно качество, но животът е твърде кратък, за да се търпи дълго.


• Храната, която организмът не успява да усвои, изяжда този, който я е изял. Затова се храни умерено.


• Човек, който се държи достойно още от самото начало, се избавя от угризенията на съвестта


• Аз често се разкайвам за това, което съм казал, но рядко съжалявам затова, че съм мълчал.

 

 



Абу ал Фарадж ибн Харун или Григорий Йоан Бар-Ебрей (1226-1286) е сирийски църковен деец, писател и учен-енциклопедист. Бар-Ебрей означава "син на евреин", но всъщност баща му е преминал към християнството от яковитския обряд.

Повечето от съчиненията му са написани на сирийски и арабски език, затова по-голяма популярност е добила арабската форма на името му