Charles Dickens (7.02.1812 – 9.06.1870)


Чарлз Дикенс е определян като най-значимия прозаик на Викторианската епоха. Още докато е жив, постига по-голяма популярност и слава от всеки друг английски писател, оставайки известен до днес като автор на някои от емблематичните романи и герои на английската литература.

Едни от най-известните му произведения са „Оливър Туист", „Коледна песен”, „Дейвид Копърфийлд”.

Много от романите на Дикенс първоначално са публикувани в ежемесечно издавани отделни части - формат, станал популярен по това време, донякъде благодарение на изданията на самия Дикенс. За разлика от други автори, които завършват книгите преди началото на публикуването им като поредица, той често пише отделните епизоди непосредствено преди издаването им. Този начин на публикуване придава на романите му характерен ритъм, предназначен да задържи вниманието на читателите и така те да очакват следващото издание от поредицата.

Charles Dickens 3

„Благотворителността започва от дома, а справедливостта - от съседната врата.”

„Животът ни се дава при изричното условие, че ще го браним до последната минута.”

„Който веднъж е бил джентълмен, винаги ще бъде джентълмен.”

„На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите.”

„Никога не казвай „никога”.

„Около горяща свещ винаги се въртят мушици и буболечки, но нима за това е виновна свещта?”

„Първото правило на бизнеса е да постъпваш с другия така, както би искал да постъпи с тебе.”

„Ако нямаше глупави хора, нямаше да има добри юристи.”

„Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си.”

„Укротете своят апетит, скъпи мои, и вие ще победите човешката природа.”

„Тъгата и скръбта лесно се предава от човек на човек, но все още няма на Земята нещо толкова заразително, като смеха и веселото разположение на духа.”

„Всяка прекрасна цел може да се добие с честни средства. А ако не може, то целта е лоша.”

„По-добре бизнесмените да вършат делата си честно, отколкото да дават част от свръхпечалбите си за благотворителност.”

„Как да бъдеш достоен човек“


писмо на Чарлз Дикенс до неговия син