Васил Найденов

Ако някой попита кои са тримата български естрадни изпълнители, може би отговорът ще бъде Емил Димитров и Васила Найденов. Да, знам, има още много, има песни, които са оставили следа и се слушат. Но това е за мен. Песните на Васко са от ученическите години -  Междучасие, след това са любовните и песента за клоуна, който винаги е тъжен… и След края на света

Там преди 100 лета,
там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща,
все там.

Васил Найденов  е любим български естраден изпълнител, композитор и създател на текстове за песни. Роден на 3 септември 1950 г. Завършва естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973.
Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.
Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор — Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“.
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: на фестивала „Златният Орфей“ Втора награда е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда — на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още две негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ — „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ — пак по музика на Тончо Русев — „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.
Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1981), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.
Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър (при гостуването ѝ в България).
Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995.
През 2003 г. Васил Найденов издава албума "Не мога без теб". В албума са включени хитовете "Като слънце в огледало", "В твоето легло" и "Вали", както и "Едно море" (от филма на Иван Ничев "Завръщане в Йерусалим").
Има дуети с Богдана Карадочева, Силвия Кацарова, Мариана Попова.