Диагноза на бременността

как я поставя акушер-гинекологът

1. Общи симптоми
   
   Пълната и правилно събрана информация има значение за правилно поставената диагноза. Задължително се разпитва жената за първия ден на последната й менструация – дали е дошла в очаквания срок, колко време е продължила, каква е била силата й.  Липсата на менструация – аменорея, невинаги е сигурен белег за бременност. Може да се дължи на друго гинекологично заболяване, психични сътресения, промени в климата и храненето.
   
   Необходимо е пациентката да бъде разпитана за кръвотечения след последната нормална менструация. При налични такива се касае за т.нар. псевдоменструация на бременността - “цветна бременност”, която се наблюдава при 4-6 % от бременните. Не бива да се забравя, че подобни симптоми могат да се дължат и на застрашаващ аборт, карцином на маточната шийка, полип. Кървенето, съпроводено с болка, може да се дължи на извънматочна бременност, също.
   
   Лекарят разпитва пациентката за субективни оплаквания: сутрешни повръщания, повишено слюноотделяне, промяна в апетита, подбор на храните с подчертано предпочитане на кисело и солено, лесна уморяемост, безсъние или сънливост, капризност, главоболие, отвращение от миризми. Не е задължително всяка бременна да съобщава за подобни оплаквания. Те зависят от типа нервна система, но не бива да бъдат пренебрегвани при извършването на прегледа.


2.  Какви промени настъпват при  бременност?
   
   От обективното изследване се установяват някои характерни промени в организма на жената. При бременната се засилва пигментацията на кожата на лицето, около гръдните зърна, срединната линия на корема, ануса и външните полови органи. Млечните жлези се увеличават по обем и кожата им става прозрачна за венозните съдове под нея – очертава се т.нар мрежа на Халер.
   
   След 16 г.с. може да се наблюдава секреция от зърната. Горните крайници са леко отточни. Ако жената носи пръстен на някоя от ръцете си, той трудно се изважда. Внимателно се следят долните крайници за оток и разширени вени. При налични  пациентката се поставя в рискова група за развитие на тромбози по време на бременността и раждането.
   
   От акушерското изследване се установяват някои характерни за бременността белези.  Един от тях е ливидното оцветяване на вулвата и стената на влагалището (оцветяване от нежно розов към слабо виолетов).  Това не е сигурен белег, тъй като може да се дължи и на застойни процеси в малкия таз. Задължително се оглежда и маточната шийка.  При туширането й се установява нейното размекване.
   
   През бременността промени търпи и матката. Нарастването й е най-важният критерий за диагнозата. До края на 3 лунарен месец матката не напуска пределите на таза. До тогава изследването й се извършва чрез бимануална палпация. В следващия период това става чрез опипване на дъното й (фундус, от латински – означава дъно),  й през корема. След настъпила бременност матката се палпира „тестова“ до мека. Някои я оприличават с консистенция на узряла смокиня. При бимануална палпация се установява най-мековата консистенция в нейния истмус – анатомичната част между шийката и тялото. Той е толкова размекнат, че вагиналните пръсти влизат в контакт с абдоминалните. Това е известно като симтом на Хегар.
   
   Нерядко на мястото, където се е прикрепило оплодено яйце, се оформя издутина – признак на Пискачек. (Тя може да бъде опипана при акушерското изследване. Този симптом е най-изявен между 8 и 12 г.с. и изчезва напълно след 20 г.с.) Ултразвуковото изследване позволява по-детайлното визуализиране на неговото положение в матката. При електрокардиографско изследване към 8 г.с. сърдечната му честота може да бъде регистрирана.
   
   При първа бременност жените разграничават движенията на плода около 20 г.с., а при следващо раждане – по-рано. Тези движения могат да бъдат сбъркани с чревна перисталтика. Палпацията на корема позволява да се опипат – главичка, седалище, крайници.


3. Лабораторна диагноза на бременността
   
   Ако бременността не може със сигурност да бъде потвърдена чрез акушеро-гинекологичен преглед, се използват имунологични тестове. Тяхното действие се основава на доказването на човешки хорионгонадотропин – ЧХГ, в урина или кръв на жената. Нивото на ЧХГ в кръвта се удвоява на всеки 2,5 дни през първите 7 седмици на бременността. След това става стабилно до 12 г.с.,когато започва постепенно да спада. Урината за изследването трябва да бъде прясна, без да съдържа кръв, слуз и гной.
   
   Имунологичните тестове имат различна чувствителност, която може да бъде фиксирана в определени стойности на ЧХГ. При фиксиране между 1000 и 3500 IU ЧХГ/ литър тестът отчита положителен резултат около третата седмица след концепцията. Фиксация между 500 и 800 IU ЧХГ/литър доказва бременност около времето на липсваща очаквана менструация,а чувствителност под 500 IU – още на десетия ден.
   
   Ако пациентката е измервала редовно базалната си температура преди, по време и след концепцията, по промените в температурната крива може да установи настъпила бременност.4. Диагноза на въображаемата бременност
   
   Среща се най-често при жени към менопаузата, имащи дългогодишен стерилитет и комплекс по отношение на желанието за бременност. Възможно е такива пациентки да съобщят данни, напълно отговарящи на налична бременност. При тях се наблюдават нередовни и закъсняващи менструации, наедряване на гърдите и коремната обиколка поради отлагане на мастна тъкан. Психогенно обусловена реакция е сутрешното гадене и повръщане. Често те съобщават за усещане на движения на плода, което в действителност е чревна перисталтика или потрепване на коремната мускулатура.
   
   пържат продуктите много гореща.

Аменорея - липса на менструация в рамките на 6 или повече месеца. Това може да се дължи на анатомични, биохимични, генетични, физиологически или психически нарушения, като физическо претоварване, хранителни нарушения (включително затлъстяване или глад), психоемоционален стрес. Някои лабораторни изследвания, които се предприемат при аменорея са тест за бременност, кръвен тест за глюкозен толеранс, прогестеронов анализ.

Истмус -  (провлак, стеснение) на матката (isthmus uteri) представлява междинната част на матката, свързваща тялото с шийката

photo: www.pregnancyandbaby.com

Източник: puls.bg