Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

се чества всяка година в България в деня на смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.)

За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници.

На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Едва ли е подозирал Ботев, когато е писал "Хаджи Димитър", че невероятните му слова:

"Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят..."

през времето ще се увековечат завинаги до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който ние- българите- ще почитаме в мълчание и гордост героите си.



Каква е историята на този ден разказва Кирил Андровски в интервю за БНР. "Отначало тържествата са скромни, съпроводени са с религиозни ритуали, но по-късно прерастват в национални… Непосредствено след Освобождението, на Козлодуйския бряг, там, където е стъпил кракът на Ботев след акостирането на парахода "Радецки", е издигнат каменен кръст. На Милин камък населението от околните села Мраморен и Баница издигат дървен кръст. Но истински всенародни тържества се организират за първи път през май 1884 година. Това става в Пловдив и Враца. В Пловдив инициатор е учителят и журналист Георги Денев. Проява има и във Враца, организира я… "сестрата на Ботевия четник - Георги Обретенов - Петрана, и още един мъж от Русе - Велко Абаджиев. В тържеството се включват много граждани, опълченци, Стефанаки Савов и други Ботеви другари, както и много деца. Следващата 1885 година ситуацията вече е различна, защото в Пловдив - тогавашната столица на васалната на турския султан област Източна Румелия, честването на Христо Ботев изглежда не се е понравило на властта и тя го забранява. Стига се дотам, че участниците в подготвеното предварително тържество биват преследвани, а учениците - наказвани. Захари Стоянов се намесва и връчва протестно писмо срещу гоненията на тогавашния управител на областта Гаврил Кръстевич. Именно Захари Стоянов е човекът, който през 1888 г. организира група, която върви по стъпките на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Врачанския балкан. А на Милин камък произнася слово пред събралите се участници. През 1885 г. тържеството на Милин камък край Враца е много по-добре организирано от предходната година. Участниците се събират предния ден, изпратени са тържествено от Враца. Групите от деца и възрастни са разквартировани в Мраморен и Баница. На следващия ден на Милин камък се получава голямо тържество, на което говори учителят Васил Кънчов… Населението се е подготвяло добре - доста агнета са били опечени, правели са се курбани с овни. Канени са духовници, които са отслужвали заупокойни молитви на загиналите в Балкана. През 1888 г. Захари Стоянов издава своята книга "Христо Ботев - опит за биография"


Две години по-късно, през 1890 година, в центъра на Враца се открива първият паметник на Христо Ботев. На това тържество, което се осъществява на 27 май 1890 година, присъстват княз Фердинанд и Стефан Стамболов, министър-председател по това време. Те са посрещнати предния ден край Враца и участват в откриването на този паметник. По това време вече във всички населени места от Козлодуй до Враца се отбелязва подвига на Ботев и четниците му.

"През 1901 година, по повод 25 години от смъртта на Войводата, за първи път се организира отбелязване в местността, където е загинал  на Йолковица, а не на Околчица, където се прави сега. След тази година вече и във Врачанския балкан се почитат тези паметни дни. През 1939 година в района е поставен и величествен опълченски кръст. Друга знаменателна дата в честванията на Ботев е 2 юни 1964 година. На 2 юни, след проведеното тържество във Врачанския балкан, на Околчица първите държавни мъже, начело с Тодор Живков, откриват сегашния паметник на Христо Ботев. Това се случва в 16 часа на 2 юни 1964-а" допълва Кирил Андровски.