Блага Димитрова

"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!"

Това е едно от завещанията на Блага Димитрова (2.01.1922 г. – 2.05.2003 г.) - изключително талантливата българска поетеса, чиито творби се отличават с необичайна дълбочина на прозренията и докосват читателя все така силно, десетилетия след като са написани.

Деликатната Блага Димитрова остава един от най-обичаните автори на нашето време, личност, безспорно обогатила българската литература. Авторка на "Лавина" (1971) и "Лице" (1981), литературен критик и вицепрезидент на България между януари 1992 г. и юли 1993 г..ще бъде помнена с деликатната й поезия, размислите й за същността на жената и мъжа, за мястото на човека в потока на живота, приноса му и за любовта.



"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят за други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си..."

"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена

"Ревността е страх. Най-жалката разновидност на страха. Ние сигурно се раждаме вече заразени. Хиляди поколения преди нас са погълнали огромни дози от атавистичен стронций. В кръвта си носим наследствената болест. Дори и без повод, симптомите на ревността възникват от само себе си. Борбата с ревността е отчаяно единоборство на сърцето със самото себе си..."

"Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му."

"Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук, и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас: "Четката е на етажерката!"

"Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?"

“На човека е нужно това, което не му е нужно!”

“Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам.”

“Най-мъчното, почти невъзможно за човека: да се задържи на веднъж завладения връх и да продължи нагоре. Колцина такива познаваш?”

"Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер... как бие с учестения ти пулс."

“Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.”

“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!”

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”

“Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира.”

"Ентусиазираните често провалят работите."

"Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…"

"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си."

"Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувствуват времето в неговата мигновеност и продължителност."

"Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!"

"Страхът от съперницата е като страхът от смъртта. Единственият начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите."

„Човек е цялостен не може да се изтръгне от него онова, което му е станало същност."

“Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека.”

"Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността!"

"…Любимо момиче, любима майка, любим дом, любима специалност, любими другари – всичко това е чудо и повечето хора през целия си дълъг живот не стигат дори до едно от тези насъщни неща…"

"Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си."

“Благоразумието е бич за своя носител.”

“Може би само студът може да породи такъв огън и да събере двама завинаги на тази прокълната планета.”

“По-добре сам да страдаш, отколкото да станеш виновник друг да страда.”

“Поетът може би познава любовта откъм единствената страна, която истински я разкрива и осветява: неосъщественост.“

Поетът върви унесен. Може би една от формите на споделена любов е поезията.”

"Сама идвам и сама ще си отида."

"За недораслите ми родители моята литнала на воля любов би се стоварила като тежък удар. Как да ги превъзпитам?"

"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш."

"Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си."

"Няма никога да си простя, че убих един ден!"

"Защо трябва да бъдем винаги сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели?"

"Млади приятели от цял свят! Да освободим свободата на света – любовта!"

"Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!"

"Няма да позволя да хванат моята буйност в баражи и бентове. Няма да се оставя на сушата да ме изпие. Животът има нужда от свежест."

"Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото."

"Не се бойте, че ще ви стъпчат – стъпканата трева се превръща в пътека."

“В кратките и безкрайно дълги мигове, докато водим отчаяна борба за дихание, всеки един от нас изживява и преоценява най-важните епизоди от живота си, пропуснати възможности, грешките, непоправимото.
В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт.
Паметта изведнаж се превръща във въображение.
С компактна скорост искаме да наваксаме всичко онова, което ни е предстояло занапред и ни е отнето.”

“Идеалите са звезди — не достижими, а пътеводни.”

Източници: Goodreads, Уикицитат