Притча как да запазим семейното щастие


Веднъж един млад човек попитал един мъдрец:

- Ти си мъдър човек, всички те уважават и търсят съвет от теб. Моля те, кажи ми как да запазя семейното щастие? Вие не се карате с жена си, всички ви уважават…  Каква е тайната?

Мъдрецът се усмихнал и казал:

- Ела у дома, бъди мой гост. Жена ми ще приготви домашен сладкиш.

Отишли заедно в дома на мъдреца и се разположили в гостната. Мъдрецът повикал жена си. След малко в стаята влязла красива и усмихната жена, която изглеждала много щастлива.

- Да, скъпи, какво има!
- Мила, моля те приготви тесто за твоя прекрасен сладкиш.
- Добре, веднага. – отговорила жената.

След известно време тя се върнала в гостната и съобщила, че тестото е готово.
- Сега добави към него от най-хубавото масло от нашите запаси и от онези вкусни орехи, които пазим за специални случи. – продължил мъдрецът.
- Добре – отново отговорила жена му.

Тя се върнала след десет минути, а мъжът й дал следващото указание:
- А сега добави към тестото малко глина от двора и го изпечи.
- Добре – отговорила жената и след половин час се върнала, носейки в ръце готовият сладкиш.

- Разбира се, ние не можем да изядем този сладкиш. – казал мъдрецът – занеси го на прасетата.
- Добре – отново отговорила жената.

Гостът бил шокиран от видяното. „Но нима това е възможно?! Тази жена покорно изпълни всичко, което й нареди мъжът й, дори и най-абсурдното... Не възрази нито веднъж и дори не се разсърди, че трябва да изхвърли сладкиша...", мислел си младият мъж.

Той бил толкова впечатлен, че решил да повтори този експеримент със своята жена. Когато се прибрал у дома, той още от прага извикал:

- Скъпа, замеси тесто за сладкиш!
- Откъде пък го измисли това? Имаме достатъчно храна вкъщи, пък и аз си имам друга работа! – раздразнено отговорила жена му и се прибрала в стаята си, затръшвайки вратата.

На другия ден мъжът се върнал при мъдреца и го попитал:
- Защо при теб се получи така и твоята жена изпълни охотно всичко, което й каза, а моята даже не ме изслуша?

- Всичко е много просто, – отвърнал мъдрецът – между вас няма уважение. Аз не се карам с нея, не я командвам. Аз я защитавам и това я прави спокойна. Моята жена е залог за моето семейно благополучие.

- И какво да правя сега? Да търся нова жена?

- Това е ней-лесния начин, който ще те доведе до най-печалния резултат. Вие с твоята жена трябва да се научите да се уважавате един друг. И ти като мъж трябва да направиш пръв всичко, за да бъде тя щастлива.

- Но аз правя всичко за нея?

- А тя щастлива ли е? Ти щастлив ли си? Създали сте семейство за да се обичате, да се грижите един за друг и да се радвате заедно.  А вместо това се карате, критикувате се

Замислил се мъжът върху думите на мъдреца и тръгнал към вкъщи. По пътя видял красив розов храст. Спомнил си, че точно такива рози подарил на своята жена, когато поискал ръката й. И после всеки ден й носел по една роза. Но оттогава било минало много време, че не можел да си спомни кога за последно й е подарявал цвете. И сега решил да откъсне една клонка от красивия розов храст и да го занесе на своята съпруга. Когато се прибрал, тя вече спяла и за да не я събуди, той просто оставил розата до възглавницата й.

На другата сутрин, за пръв път от много години насам, го чакала сервирана закуска... и една красива жена със сияещи очи. Той я прегърнал и нежно я целунал, точно като някога. От този ден нататък, помнейки думите на мъдреца, мъжът се опитвал да направи своята жена щастлива. А тя му отвръщала със същото.

Минали няколко години. Един ден на вратата почукал млад мъж.
- Чувал съм, че отношенията между теб и твоята жена са образец за семейно щастие и хармония. А при мен нещата вървят много трудно – непрекъснато имаме търкания с жена ми, тя не ме слуша, постоянно спорим за нещо... Кажи ми каква е тайната на семейното щастие?

Стопанинът се усмихнал и казал:
- Заповядай у дома и бъди мой гост. Жена ми тъкмо ще изпече сладкиш...

Притча за семейното щастие

Използвана публикация в адме.ру  Притча о том, как сохранить семейное счастье