Свети Врач
На 1 юли Православната църква почита паметта на братята лечители Свети безсребърници Козма и Дамян. В България се почита сред народа като Свети Врач.
Имен ден празнуват: Козма, Кyзман, Дамян.
Много чудни изцеления преписват преданията на двамата братя лечители. Голяма част от тях разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата - да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат и грош за това. Според вярванията вечерта срещу празника болни, недъгави и слепи отиват и преспиват в църква или параклис на светците. Сутринта се мият с лековита вода от аязмото. Обрича се и курбан на лечителите. Меси се хляб и се раздава за здраве.
Врачки и баячки, народни лечители разпределят и сортират набраните билки на Еньовден и изсъхнали вече билки. Жените не работят нищо, за да не се разболеят семействата им и домашните животни. Народните лечители също не работят на празника на своите покровители, защото „няма да им се хване лекът".
На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир. След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски бил погребан в Рилска обител, но скоро след това цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец (днес София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.
На този ден жените не работят, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Всички врачки и баячки изнасят набраните на Еньовден билки и ги сортират коя билка за коя болест се употребява.
Имен ден празнуват: Козма, Кyзман, Дамян.
Много чудни изцеления преписват преданията на двамата братя лечители. Голяма част от тях разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата - да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат и грош за това. Според вярванията вечерта срещу празника болни, недъгави и слепи отиват и преспиват в църква или параклис на светците. Сутринта се мият с лековита вода от аязмото. Обрича се и курбан на лечителите. Меси се хляб и се раздава за здраве.
Врачки и баячки, народни лечители разпределят и сортират набраните билки на Еньовден и изсъхнали вече билки. Жените не работят нищо, за да не се разболеят семействата им и домашните животни. Народните лечители също не работят на празника на своите покровители, защото „няма да им се хване лекът".
На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир. След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски бил погребан в Рилска обител, но скоро след това цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец (днес София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.
Свети Врач се празнува като ден на билкаря и на народния лечител.
На този ден жените не работят, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Всички врачки и баячки изнасят набраните на Еньовден билки и ги сортират коя билка за коя болест се употребява.
0 Коментара