Мисли на Андерсен

 “Няма по-хубави приказки от тези, които животът създава.” 

Ханс Кристиан Андерсен е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“, Новите дрехи на царя“. Между 1835 и 1872 година Андерсен създава над 150 приказки и разказа, които са преведени на около 125 езика.

Паметникът на Ханс Кристиян Андерсен в Копенхаген

Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в Оденсе и почива на 4 август 1875 г. в Копенхаген.

Някои от най-известните мисли на Андерсен:

“Където се провалят думите, говори музиката.”

„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

„Само да живееш не е достатъчно. Човек има нужда от слънце, свобода и малко цветя.”

“Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”

„Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив.”

“Целият свят е поредица от чудеса. Само че ние толкова сме свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща.”

“Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”

„Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”

„Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.”

„Ти си мечтател и това е твоето нещастие.”

„Да се движиш да дишаш, да плаваш, да летиш, да трупаш, докато даваш, да бродиш по пътищата - да пътуваш значи да живееш!!!”

„Русалките нямат сълзи и затова се измъчват много повече.”

Аз на драго сърце бих дала всичките триста години на тукашния си живот, стига само да стана за един ден човек! — рече тъжно русалката.

"Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство." - "Малката русалка."

В негова чест в Копенхаген е издигнат паметник, превърнал се в символ на града - бронзова фигура на малката русалка

„Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите.”

„Човек може да забрави чистата и прясна вода, която са му дали да утоли жаждата си, но мръсната и горчива вода – никога.”

„Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат.”

"Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце."

"Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките."

"Чистотата е най-добрата красота!"

"Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка."

"Само докато не си обвързан с нищо, пред теб е открит целият свят."

"Не мисли, че ще паднеш и няма да паднеш никога."

"Единственият начин да си щастлив е да си полезен на света."

„Аз ти желая добро, затова и те браня – така винаги ще узнаеш истинските си приятели.”

„Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш: а в края на краищата истината винаги излиза наяве!“

“Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”

Поканиха Палечка да изпее нещо и тя изпя две хубави песнички тъй сладко, че къртът се влюби веднага в нея. Но той не каза нито дума, защото беше твърде разсъдлив.

Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник.

— Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете.
— Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.
— Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ.

“В това време малката Герда влезе през голямата врата на палата. Буйните ветрове насреща й утихнаха, сякаш заспаха. Герда прекрачи в широката пуста зала и видя Кай. Тя го позна веднага, хвърли се на шията му, притисна го силно и извика:
— Кай, миличък Кай! Най-сетне те намерих!
Но Кай не се помръдна и продължаваше да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплака. Топлите й сълзи покапаха по гърдите му, проникнаха в сърцето му, размразиха ледената му обвивка и стопиха зрънцето от дяволското огледало. Той я погледна и тя запя:
Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим!