В България Иван е титла, а не име!

Така казват всички българи с името Иван, защото то означава „Божия благодат”! На 7 януари те празнуват имен ден.
За нас, българите, Ивановден е един от най-тачените празници от древността до днес. Защото той е символ на вярата, националния дух, патриотизма и българщината. Защото това е името на покровителя на българския род – Свети Иван Рилски. Защото много български царе са носили славата му – Иван Асен, Иван Шишман, Иван Срацимир, Иван Александър…

Историята разказва, че Иван е славянска форма на името Йоан.
На 7 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител – един от двамата най-важни светци в Новия Завет.

Йоан е и най-популярното мъжко име в християнския свят. Носили са го папи, кралете на Унгария, Полша, Португалия, Франция, Русия, български владетели…  на английския John (Джон), на френски Jean (Жан)…

Повече от 300 хиляди българи празнуват Ивановден. Това е второто най-разпространено име у нас. Ако в някое българско семейство няма Иван или Иванка, то непременно у съседите или сред приятелите има именяк. Така на този ден всеки някъде празнува.

Дон Жуан да играеш
така ти се иска,
а пък всъщност си само Иван.

Пее Богдана Карадочева. А как „заплашително” продължава тя в припева... „Иване, Иване, спасение няма, щом си с пръстен към мен прикован!”

Интересно, че точно женски вариант на името – Йована, и песента за нея, се свързва с патриотичните чувства на българина. Тръпки побиват всеки, когато слуша великия актьор Джоко Росич, неговата лирична „Йовано, Йованке”

„българската илюзия, че с кръвта си и храбростта си може да изкупим глупостта на властниците си… Двеста хиляди мъже оставиха костите си… и сърби, и българи, и шиптери, и турци, и евреи”. Актьорът Джоко Росич разказва за славата на българските воини и героизма на един от тях, загинал за обединението на България във войните в началото на м. в. С него се свързва тази лирична песен, а невероятният глас на Росич звучи накрая като молитва: „Нема важно, на кой Бог се кланяш! Мой Бог не е нито Аллах, нито Христос! Моят Бог се казва Йована! Тя ми е разпятие, и покаяние, и Бог! Само тя ми остана…”

Чуйте и народната песен Йовано, Йованке

Йовано, Йованке, 
яз те тебе чекам,
мори дома да ми дойдеш, 
а ти не довагяш, душо, 
сърце мое, Йовано.
Яз те тебе чекам,
мори дома да ми дойдеш, 
а ти не довагяш, душо, 
сърце мое, Йовано.

Цар Иван Шишман – българският владетел, повел народа ни в люта битка срещу Османската империя, е възпят в народна песен, която звучи като марш. „Войвода им, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман!” Наричат я „най-българската”, „вечната”, песента, която кара кръвта ти да кипи, а в сърцето ти лумва пламък!  В бой ги води, мила моя майно льо,за българско име, мила моя майно льо, за българско име.

Ето затова в България Иван е титла, а не име!

Използван архив на БНР