Какво помага на креативността
Благодарение на дългата традиция от пиещи, пушещи и живеещи на ръба поети и художници в нашата култура, сме свикнали да мислим, че креативността и здравословният живот рядко вървят ръка за ръка.
Според най-нови проучвания обаче, за онези от нас, които не са родени с темперамент на артистични гении, същите неща, които ни пазят от визити при лекаря, ни помагат и да раждаме творчески идеи.
Това е само един от прекрасните уроци, които може да научим от неврологията за оптималната креативност. Той бе обнародван от професора от Станфорд Баба Шив и публикуван в сп. „Инк”. Пред публиката си Шив очерта по какъв начин физическото здраве подпомага творческия заряд.
Хората като цяло са най-креативни, когато тялото им е спокойно (и в него има ниски нива на хормона на стреса кортизол и високи на серотонин), а психиката – възбудена (с помощта на много допамин).
Физическият стрес ни кара да избягваме риска, отбелязва ученият. Това на свой ред ни прави по-малко креативни. Идеалното настроение тип „спокойни, но пълни с енергия” обаче ни подтиква да бъдем по-игриви и да търсим стимули – съвършеното състояние за търсене на иновации.
Как да достигнем тази перфектна творческа точка? Забравете късното лягане и кофите с кафе и опитайте следното:
Пътят започва с добрата почивка. Минимум 30 минути – в идеалния случай 2 часа – дълбок сън. Това намалява нивата на кортизола и вдига тези на серотонина.
Това означава да си легнем спокойни, като например вземем горещ душ или вана преди това, като избягваме алкохола и цигарите в двата часа преди лягане и като изключим всички светлини, включително и тези на електронните си устройства, които влияят на жлезите с вътрешна секреция и карат организма ни да мисли, че трябва да бъде буден и нащрек. Това означава още да вечеряме леко и то не по-малко от 3-4 часа преди лягане. Смилането на една тежка вечеря пречи на съня.
Диетата също е от значение. Закуската, богата на белтъчини, лесно се преработва в серотонин и допамин, докато кофеинът действа възбуждащо на психиката и засилва вече съществуващите ни емоции. Ако сте мотивирани, това ще ви помогне; ако сте стресирани – кафето е последното, от което се нуждаете.
Ключови са и кардио упражненията. Когато сърдечният мускул работи по-бързо, в тялото се освобождава пептид, който помага за производството на серотонин. Затова разходете се на бърз ход преди следобедната среща – или, още по-добре, вървете и говорете.
Това са съветите на медика от Станфорд. Звучат повече като наставления на учител по йога, нали? Но щом помагат, нека бъде така.
Според най-нови проучвания обаче, за онези от нас, които не са родени с темперамент на артистични гении, същите неща, които ни пазят от визити при лекаря, ни помагат и да раждаме творчески идеи.
Какво е креативност
Това е само един от прекрасните уроци, които може да научим от неврологията за оптималната креативност. Той бе обнародван от професора от Станфорд Баба Шив и публикуван в сп. „Инк”. Пред публиката си Шив очерта по какъв начин физическото здраве подпомага творческия заряд.
Хората като цяло са най-креативни, когато тялото им е спокойно (и в него има ниски нива на хормона на стреса кортизол и високи на серотонин), а психиката – възбудена (с помощта на много допамин).
Физическият стрес ни кара да избягваме риска, отбелязва ученият. Това на свой ред ни прави по-малко креативни. Идеалното настроение тип „спокойни, но пълни с енергия” обаче ни подтиква да бъдем по-игриви и да търсим стимули – съвършеното състояние за търсене на иновации.
Най-вредният мит за креативността
Как да достигнем тази перфектна творческа точка? Забравете късното лягане и кофите с кафе и опитайте следното:
Пътят започва с добрата почивка. Минимум 30 минути – в идеалния случай 2 часа – дълбок сън. Това намалява нивата на кортизола и вдига тези на серотонина.
Това означава да си легнем спокойни, като например вземем горещ душ или вана преди това, като избягваме алкохола и цигарите в двата часа преди лягане и като изключим всички светлини, включително и тези на електронните си устройства, които влияят на жлезите с вътрешна секреция и карат организма ни да мисли, че трябва да бъде буден и нащрек. Това означава още да вечеряме леко и то не по-малко от 3-4 часа преди лягане. Смилането на една тежка вечеря пречи на съня.
Диетата също е от значение. Закуската, богата на белтъчини, лесно се преработва в серотонин и допамин, докато кофеинът действа възбуждащо на психиката и засилва вече съществуващите ни емоции. Ако сте мотивирани, това ще ви помогне; ако сте стресирани – кафето е последното, от което се нуждаете.
Ключови са и кардио упражненията. Когато сърдечният мускул работи по-бързо, в тялото се освобождава пептид, който помага за производството на серотонин. Затова разходете се на бърз ход преди следобедната среща – или, още по-добре, вървете и говорете.
Това са съветите на медика от Станфорд. Звучат повече като наставления на учител по йога, нали? Но щом помагат, нека бъде така.
0 Коментара