Васильовден

 На 1 януари православната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от големите философи и писатели на Раннохристиянската църква.



Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. 

“Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.
Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,
до година, до амина.”

Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите, и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.



Един от най-българските елементи при посрещането на новата година е обичаят на сурвакането, който е жив и днес. Етнографи го определят като "магия на досягането, при която живителните сили на  дряна или  клонче от друго плодоносно дърво, се прехвърлят върху хората и съдбите им през новата година". Дряновото клонче трябва да е прясно откъснато от живо дърво, а в миналото дори не е било украсявано. Където не вирее дрян, хората са използвали клони от плодоносни дръвчета, задължително раждали

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която днес може да се приготви и с точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен тези късмети в баницата се слага и пара, а в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.



Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Наред с Коледа, и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто.