Година на градината в Англия
Великобритания ще чества с много блясък 300-годишнината от раждането на своя най-знаменит градинар – ландшафтния архитект Ланселот „Умелия“ Браун (Capability Brown, 1716 – 1783 г.)
Годишнината е повод за разходка из многобройните паркове, които носят неговия подпис и почерк.
Когато през декември внезапно цъфнаха минзухарите и нарцисите, това предизвика едри заглавия в британската преса. Необичайно меките температури по Коледа принудиха местните градинари да извадят косачките извън сезона, отбелязва „Фигаро“.
Още повече, че градинарството е национална страст във Великобритания. Любовта към градината изобщо и към собствената градина в частност е толкова важна в британския характер, че се отразява на организацията на обществото на тази страна.
В този контекст е и фактът, че 2016 е обявена за „Година на градината“ в чест на Ланселот Браун.
2/3 от англичаните градинарстват активно. Урбанизацията на страната отчита това – градовете не се концентрират на височина, а създават достатъчно пространство на домакинствата да живеят в къщи с градини.
„В детството ми Лондон не беше нищо друго освен последователност от градини – ми каза един път Бърнард Шоу – Това е мечта, от която нито един лондончанин не е оздравял“, разказва дипломатът Пол Моран при една от визитите си след Втората световна война, учудвайки се на цените на имотите в зеления пояс на града.
Антропологът Кейт Фокс описва тънките разлики между (малката) градина пред къщата – открита за всички очи, и в която не англичаните не правят нищо друго, освен да градинарстват, и задната градина – частна, зад къщата, скрита зад огради или палисади, истинска тайна градина за всеки ангилйски гражданин и семейството му, отражение на интимния му свят. Тези градини на средната класа не могат да се сравнят с величествените градини на аристокрацията като замъка Сисингхърст, който събира всяка година хиляди посетители, които колко се възхищават, толкова и завиждат.
Любопитството към градините на другите не познава граници. Достатъчно е да видите тълпите, наредени на опашка в дните на „отворените градини“ всяка година, които позволяват срещу няколко паунда да разгледате постиженията на съседите. В лондонския квартал Ислингтън можте да видите повече от 150 души да чакат търпеливо реда си, за да разгледат градинка от около 30 кв метра на приятел, който се е съгласил да покаже своите лупини и сини ириси.
Многобройни реалити формати в праймтайма показват състезания на британски градинарски таланти. Светският календар на Лондон започва с Chelsea Flower Show – събитие, което кралицата открива по традиция, и което се провежда през май от Кралското градинаско общество. Там можете да видите повече или по-малко екстравагантни градини, всяка по-оригинална от другите. Успехът на събитието е такъв, че всички билети – въпреки цените от около 80 евро на ден, са изкупени далеч преди откриването.
Годишнината е повод за разходка из многобройните паркове, които носят неговия подпис и почерк.
Когато през декември внезапно цъфнаха минзухарите и нарцисите, това предизвика едри заглавия в британската преса. Необичайно меките температури по Коледа принудиха местните градинари да извадят косачките извън сезона, отбелязва „Фигаро“.
Още повече, че градинарството е национална страст във Великобритания. Любовта към градината изобщо и към собствената градина в частност е толкова важна в британския характер, че се отразява на организацията на обществото на тази страна.
В този контекст е и фактът, че 2016 е обявена за „Година на градината“ в чест на Ланселот Браун.
2/3 от англичаните градинарстват активно. Урбанизацията на страната отчита това – градовете не се концентрират на височина, а създават достатъчно пространство на домакинствата да живеят в къщи с градини.
„В детството ми Лондон не беше нищо друго освен последователност от градини – ми каза един път Бърнард Шоу – Това е мечта, от която нито един лондончанин не е оздравял“, разказва дипломатът Пол Моран при една от визитите си след Втората световна война, учудвайки се на цените на имотите в зеления пояс на града.
Антропологът Кейт Фокс описва тънките разлики между (малката) градина пред къщата – открита за всички очи, и в която не англичаните не правят нищо друго, освен да градинарстват, и задната градина – частна, зад къщата, скрита зад огради или палисади, истинска тайна градина за всеки ангилйски гражданин и семейството му, отражение на интимния му свят. Тези градини на средната класа не могат да се сравнят с величествените градини на аристокрацията като замъка Сисингхърст, който събира всяка година хиляди посетители, които колко се възхищават, толкова и завиждат.
Любопитството към градините на другите не познава граници. Достатъчно е да видите тълпите, наредени на опашка в дните на „отворените градини“ всяка година, които позволяват срещу няколко паунда да разгледате постиженията на съседите. В лондонския квартал Ислингтън можте да видите повече от 150 души да чакат търпеливо реда си, за да разгледат градинка от около 30 кв метра на приятел, който се е съгласил да покаже своите лупини и сини ириси.
Многобройни реалити формати в праймтайма показват състезания на британски градинарски таланти. Светският календар на Лондон започва с Chelsea Flower Show – събитие, което кралицата открива по традиция, и което се провежда през май от Кралското градинаско общество. Там можете да видите повече или по-малко екстравагантни градини, всяка по-оригинална от другите. Успехът на събитието е такъв, че всички билети – въпреки цените от около 80 евро на ден, са изкупени далеч преди откриването.
Градина, създадена в края на 18 век от Самуел Грег. Снимка: National Trust images/ Andrew Butler
Стара градина в Глостършир. Снимка: National Trust images/ Jonathan Buckley
Градина със сини макове в Северна Ирландия. Снимка: National Trust images/ Jerry Harpur
Градина в Бъкингамшир, създадена от Ланселон Браун. Снимка: National Trust images/ Andrew Butler
Нютън хаус, графство Кармартеншир. Снимка: National Trust images/ Andrew Butler
Шефилд Парк Хаус през есента. Снимка: MMGI/ Marianne Majerus
Статуя на Дионис в Сисингхърс Касъл, графство Кент. Снимка: National Trust images/ Jonathan Buckley
0 Коментара