Кръстопоклонна неделя

Третата неделя от началото на Великия пост е посветена на Св. Кръст.

В понеделник Св. Кръст тържествено се изнася от олтара на храма, за да напомни на вярващите за приближаващата се Страстна седмица, страданията Христови и за Възкресението. Кръстът остава за поклонение от християните до петък, когато преди литургия се внася обратно в олтара, затова и седмицата се нарича "Кръстопоклонна".

И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. (Марк 8:34-38, 9:1)

Каква е историята на кръста и кръстното наказание

Първоначално кръстът е бил в употреба у римляните като наказателно средство, прилагано към осъдени на смърт за позорни деяния, поради което кръстът е бил символ на унижение.

В Древен Рим на кръст са били разпъвани роби, престъпници, смята се, че заловените въстаници на Спартак са били разпънати на кръст по продължение на Апиевия път.

Видът му е всявал ужас и отвращение. Цицерон изказва възмущение, че управителят на една провинция е приложил кръстна смърт спрямо един римлянин. Той изтъква разпъването на кръст като най-черно и отвратително изобретение на човешкия ум и издига глас на протест срещу осъждането на кръстна смърт, която накърнява обществената свобода и величието на империята.

Разпъването на кръст е било непознато у евреите. За най-тежки престъпления, като например богохулство, провиненият бил осъждан на смърт чрез убийство с камъни, след което тялото му било обесвано на дърво (Втор. 21:22-23). В своето ожесточение към Христа обаче евреите поискали за Него от Пилат най-позорното и мъчително наказание, каквото сами те не прилагали - разпъване на кръст. А страшна и мъчителна е кръстната смърт, особено пък когато разпнатият е прикован, какъвто е бил случаят с Христовото разпятие.

Неестественото положение на тялото, увисването му върху прободените ръце и нозе, загубата на кръв, високата температура, причинена от раните, и свързаната с нея мъчителна жажда - всичко това причинява адски страдания. Към телесните страдания се прибавят и душевните, причинени от хулите и подигравките на тълпата.