Асен Кисимов
"Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!"
Тази песен е като машина на времето и ни връща в онова време, когато светът беше пред нас, чакахме ваканциите, а храната беше толкова вкусна. А приключенията започваха на ъгъла на улицата. Щастливото време на нашето детство.
„Човек се ражда добър“ беше веруюто на актьора, който остана в паметта ни както с чудесните си роли в театъра, киното и телевизията, така и с топлия си глас в радиоефира и с незабравимите детски песни „Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за летящите хора“.
Асен Кисимов, когото всички с любов наричахме Бате Асен, носеше частица от откритостта и детската доверчивост към света на "летящите хора", за които пееше.
Асен Кисимов - Къде остана детството (Войната на таралежите)
Асен Кисимов - Тече, всичко тече
Песен за хвърчащите хора - Асен Кисимов
Асен Кисимов е роден на 3.05.1936 в Пловдив. Щастливите родители са Людмила Попгеоргиева-Кисимова и инженер Ангел Панайотов Кисимов. Асен е второто дете на семейството, преди него през 1934 г. е роден по-големият му брат (режисьорът) Иво Кисимов.
По спомените на самия Асен, детството му в Пловдив е „щуро и безгрижно“. Голямо влияние върху него оказва майка му – Людмила (или Мила, както я наричали всички). Мила учи в Софийския Университет „Климент Охридски”, но е изгонена по политически причини, след което отива да следва в Пловдивския Учителски Институт. В Пловдив се запознава и с Ангел Кисимов, за когото по-късно се омъжва. Людмила Попгеоргиева-Кисимова помага на бедни и сираци през целия си живот. Тя запалва у своите синове интереса към книгите, изкуството и словото. По-късно, заради работата на Ангел, младото семейство се премества в София с двете си деца Иво и Асен.
"Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете - с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят", казва Асен Кисимов в едно от малкото интервюта, които е давал през последните си години. "Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста - няма лакти, няма думи и действия зад гърба...И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот", добавя актьорът.
До голяма степен любовта към децата се дължи и на неговия учител проф. Георги Стаматов, при когото през 1959 г. завършва актьорско майсторство. Учителят често е казвал на своя ученик: "Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра".
През 1965 г. Асен Кисимов става водещ на "Час на слушателя" по програма "Христо Ботев". С разказваните от него приказки израстват няколко поколения българи.
“Той беше едно парче добро, което се движеше из България”, каза Любомир Пеевски, сценарист на "Час на слушателя" от създаването на предаването през 1964 г. до сега.
Асен Кисимов е играл за различни трупи - "Адриана Будевска" в Бургас, Театъра на Българската армия и театър "София".
Има над 100 роли в театъра и над 30 - в киното. За 60-годишнината си заедно с композитора Бенедикт Молхов прави спектакъла "Чудото Чудомир". Незабравима за публиката остава ролята на Николай в "Необикновен процес", за която Кисимов е удостоен с първа награда на националния преглед на българската драма и театър през 1964 г. За втората българска постановка по Дюренмат - "Посещението на старата дама" (1963), критиката посочва: Единствено интерпретацията на Асен Кисимов (Учителя) следва специфичния за Дюренмат трагикомизъм.
Върховете във филмовата му кариера са във "Бронзовата лисица", "Бягащи кучета", "Рицарят на бялата дама", "От нищо нещо", "Топло" (1978), "Понеделник сутрин".
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!"
Тази песен е като машина на времето и ни връща в онова време, когато светът беше пред нас, чакахме ваканциите, а храната беше толкова вкусна. А приключенията започваха на ъгъла на улицата. Щастливото време на нашето детство.
Асен Кисимов
3.05.1936 - 13.07.2005
„Човек се ражда добър“ беше веруюто на актьора, който остана в паметта ни както с чудесните си роли в театъра, киното и телевизията, така и с топлия си глас в радиоефира и с незабравимите детски песни „Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за летящите хора“.
Асен Кисимов, когото всички с любов наричахме Бате Асен, носеше частица от откритостта и детската доверчивост към света на "летящите хора", за които пееше.
Асен Кисимов - Къде остана детството (Войната на таралежите)
Асен Кисимов - Тече, всичко тече
Песен за хвърчащите хора - Асен Кисимов
Асен Кисимов е роден на 3.05.1936 в Пловдив. Щастливите родители са Людмила Попгеоргиева-Кисимова и инженер Ангел Панайотов Кисимов. Асен е второто дете на семейството, преди него през 1934 г. е роден по-големият му брат (режисьорът) Иво Кисимов.
По спомените на самия Асен, детството му в Пловдив е „щуро и безгрижно“. Голямо влияние върху него оказва майка му – Людмила (или Мила, както я наричали всички). Мила учи в Софийския Университет „Климент Охридски”, но е изгонена по политически причини, след което отива да следва в Пловдивския Учителски Институт. В Пловдив се запознава и с Ангел Кисимов, за когото по-късно се омъжва. Людмила Попгеоргиева-Кисимова помага на бедни и сираци през целия си живот. Тя запалва у своите синове интереса към книгите, изкуството и словото. По-късно, заради работата на Ангел, младото семейство се премества в София с двете си деца Иво и Асен.
"Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете - с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят", казва Асен Кисимов в едно от малкото интервюта, които е давал през последните си години. "Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста - няма лакти, няма думи и действия зад гърба...И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот", добавя актьорът.
До голяма степен любовта към децата се дължи и на неговия учител проф. Георги Стаматов, при когото през 1959 г. завършва актьорско майсторство. Учителят често е казвал на своя ученик: "Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра".
През 1965 г. Асен Кисимов става водещ на "Час на слушателя" по програма "Христо Ботев". С разказваните от него приказки израстват няколко поколения българи.
“Той беше едно парче добро, което се движеше из България”, каза Любомир Пеевски, сценарист на "Час на слушателя" от създаването на предаването през 1964 г. до сега.
Асен Кисимов е играл за различни трупи - "Адриана Будевска" в Бургас, Театъра на Българската армия и театър "София".
Има над 100 роли в театъра и над 30 - в киното. За 60-годишнината си заедно с композитора Бенедикт Молхов прави спектакъла "Чудото Чудомир". Незабравима за публиката остава ролята на Николай в "Необикновен процес", за която Кисимов е удостоен с първа награда на националния преглед на българската драма и театър през 1964 г. За втората българска постановка по Дюренмат - "Посещението на старата дама" (1963), критиката посочва: Единствено интерпретацията на Асен Кисимов (Учителя) следва специфичния за Дюренмат трагикомизъм.
Върховете във филмовата му кариера са във "Бронзовата лисица", "Бягащи кучета", "Рицарят на бялата дама", "От нищо нещо", "Топло" (1978), "Понеделник сутрин".
0 Коментара