Реч на Шерил Сандбърг в Бъркли
По традиция в дните, когато са абитуриентските балове в България e дипломирането на колежани и студенти в САЩ. Традиция е една от речите на специалните гости на церемониите в американски университети, където учат и български младежи. Това е речта на Шерил Сандбърг, най-високопоставената жена в ръководството на "Facebook" и най-влиятелната дама в ИТ бизнеса. Тя бе поканена от Университета на Калифорния в Бъркли и произнесе на14 май изключително лично слово, в което на няколко пъти почти се разплака, споделяйки поуките от една семейна драма.
Sheryl Sandberg, Chief Operating Officer of the social network service Facebook, speaks during a panel session at the 41st annual meeting of the World Economic Forum, WEF, in Davos, Switzerland, Friday, Jan. 28, 2011. (AP Photo/Keystone, Laurent Gillieron)
Речите по този повод би трябвало да "танцуват" между младостта и мъдростта. Младост си имате. Някой идва и влиза в ролята на мъдростта - днес се предполага, че това съм аз. И стоя пред вас, за да ви казвам неща, които сте научили от живота си, после всички ликуващо хвърляте към небето шапките си, оставяте роднините да ви направят милион снимки - не забравяйте да ги качите в Инстаграм - и всички се разотиват щастливи.
Днес ще бъде малко по-различно. Пак ще си хвърляте шапките и ще си направите снимките. Но не съм дошла тук, за да ви казвам нещата, които сте научили от живота. Днес ще се опитам да ви разкажа онова, което научих от смъртта.
Никога досега не съм говорила публично за това. Трудно е. Но ще се постарая да не се разрева и да трия носа си в тази прекрасна пелерина от Бъркли.
Преди година и 13 дни изгубих съпруга си Дейв. Смъртта му бе внезапна и неочаквана. Бяхме на 50-я рожден ден на приятел в Мексико. Аз легнах да дремна. Дейв отиде до фитнеса. Последвалото бе невъобразимо - да вляза в салона и да го видя паднал на пода. Да се прибера е у дома и да кажа на децата си, че баща им си е отишъл. Да гледам как спускат ковчега му в гроба.
Дълги месеци след това и на много пъти ме обгръщаше мъглата от печал, поглъщаше ме бездната, пустотата, която изпълва сърцето, белите дробове, отнема ти способността да мислиш и дори да дишаш.
Смъртта на Дейв дълбоко промени живота ми. Научих за дълбините на тъгата и бруталността на загубата. Но също така научих, че когато водовъртежът на живота те засмуче надолу, можеш да се отблъснеш от дъното, да изскочиш на повърхността и отново да дишаш. Научих, че пред зейналата бездна - както и пред всяко предизвикателство - можеш да избереш да се радваш на живота и да намериш смисъла в него.
Споделям това с вас днес с надежда, че когато направите следващата стъпка в живота си, ще можете да се поучите от това, което аз научих едва при сблъсъка със смъртта. Един урок за надеждата, силата и светлината в нас, която не може да бъде угасена.
Всеки, който е изкарал Бъркли, вече е преживял и малко разочарование. Искали сте шестица, но сте получили 6 минус и това ви вбесява. Кандидатствали сте за стаж във "Фейсбук", но са ви приели само в "Гугъл". Срещнали сте любовта на живота си, но тя ви е подминала. Сериалът "Игра на тронове" се е оказал много по-различен от книгите от поредицата, а вие сте бесни, защото сте изчели всичките 4352 страници.
Почти сигурно е, че ще се изправите пред нови и още по-големи трудности. Ще има пропуснати шансове - работа, която не ви е допаднала, болест или инцидент, който внезапно променя всичко. Ще има загуба на достойнство и когато се случи, ще изпитате остра болка от предразсъдъците. Ще изгубите любов - една съсипана връзка не може да се поправи. И понякога ще умират хора.
Мнозина от вас вече са минавали през подобна трагедия и трудностите, които оставят неизлечим белег. Миналата година Радика - носителката на титлата University Medal, говори толкова красиво за внезапната загуба на майка си.
Въпросът не е дали някои от изброените неща ще ви се случат. Те ще ви се случат. Днес искам да ви кажа какво става след това. Какво можете да направите, за да се справите, когато съдбата направи завой към нещо лошо и то ви блъсне в лицето.
Лесно е с приятните дни, които ви предстоят. Но трудни дни - онези, в които сте поставени пред огромно изпитание - определят какви сте, всъщност. Ще се формирате не само от постиженията си, но и от това как оцелявате.
Няколко седмици след смъртта на Дейв раговарях с приятеля ми Фил за всичко онова между баща и син, което Дейв не е тук, за да го преживее. Измислихме план как да запълним това отсъствие и аз проплаках "Но аз искам Дейв!". Фил ме прегърна и каза: "План А вече е невъзможен, така че нека се захващаме с План Б".
В един момент от живота си винаги трябва да минем през някакъв План Б. Въпросът е какво да направим в този случай?
Като представител на Силициевата долина с удоволствие ви казвам, че има данни, от които да се научим. След десетилетия на проучване как хората се справят с трудности психологът Мартин Селигман установил, че има три "П" за измъкване от проблемите - принципите за лична вина, черногледство и постоянство (Бел.ред. На английски - трите Р заради думите рersonalization, pervasiveness, permanence, известни още като трите принципа на "Придобития оптимизъм", изложени в едноименната книга от 1990г. на Селигман). Семената на умението бързо да се възстановяваме са посети според това как се справяме с отрицателните случки в живота ни.
Първото "П" е персонализирането - чувството за вина, убеждението, че сме сгрешили именно ние. Това е различно от поемането на отговорност, което винаги ще трябва да правите. Това е поуката, че не всичко, което ни се случва, става по наша вина.
Когато Дейв умря, реагирах по много сходен начин и обвинявах себе си. Той почина за секунди от сърдечна аритмия. Рових из медицинските му картони, питайки се какво бих могла - или е трябвало - да сторя. Чак когато научих за трите "П" приех, че не съм можела да направя нищо, което да предотврати смъртта му. Лекарите му не са открили заболяването на коронарната артерия, та аз ли, която съм завършила икономика?
Изследвания показват как преодоляването на чувството за вина ни прави по-силни. Учители, разбрали, след като учениците им са се провалили, че могат да са по-добри, са променяли уроците си и са постигнали отлични резултати. Колежански плувци с неудовлетворителни постижения, са се научили да плуват по-бързо. Като не приемаме всеки провал лично ние успяваме да се възстановим и дори да се справяме страхотно.
Второто "П" е за постоянното черногледство - онова убеждение, че като е станало нещо лошо, то прониква навсякъде в живота ни.
Нямаше къде да избягам и да се скрия от всеобхватната тъга. Детски психолози, с които разговарях, ме съветваха колкото се може по-скоро да върна децата ми към всекидневния ритъм. И така 10 дни след като Дейв почина, те се върнаха на училище, а аз - на работа. Помня как на първото ми заседание във "Фейсбук" седях като в гъста мъгла. Мислех си единствено "Какво ми говорят тези и как е възможно всичко това изобщо да има някакъв смисъл?"
Но някак си влязох в дискусията и за секунда - само за частица от секундата - забравих за смъртта. Тази частица от секундата ми помогна да прозра, че в живота ми има и други неща, които не са отвратителни. Децата ми и аз бяхме здрави. Приятелите и семейството ни обичат и са толкова грижовни, че ни носеха на ръце - в някои моменти, буквално.
Загубата на партньор често носи сериозни финансови последици, особено за жените. Затова много самотни майки - но и бащи - едва свързват двата края или имат работа, която не им оставя време да се грижат за децата си. Аз имах финансова сигурност, възможност да си взема отпуск, колкото имам нужда, и работа, в която не само вярвам, но и обичам да прекарвам целия ден във "Фейсбук". Постепенно, децата ми започнаха да спят нормално, по-малко да плачат и повече да играят.
Третото "П" е постоянството - вярата, че тъгата ни ще продължава вечно. Месеци наред каквото и да правех, имах чувството, че смазващата мъка няма да си иде.
Често пренасяме чувствата си в безкрайността и ги превръщаме в източник на същите чувства. Нещо постоянно ни тревожи и започваме да се тревожим, че се тревожим. Тъжни сме и ни става тъжно, че сме тъжни. Всъщност, трябва да приемем чувствата си, но и да осъзнаем, че те няма да траят вечно. Моят равин ми казва, че би трябвало да обичам малко повече себе си.
Бих искала на вашата възраст да съм знаела за трите "П". Имах толкова случаи, в които тези поуки щяха да ми помогнат.
В първия ми работен ден след колежа шефът ми установи, че не знам как да въведа данни в програмата Lotus 1-2-3. Направо му увисна ченето, каза: "Направо не вярвам, че са те назначили без да знаеш това" и излезе. Прибрах се абсолютно убедена, че ще ме уволнят. Мислех си, че съм ужасна във всичко, но се оказа, че съм била ужасна само в попълването на таблици. Ако знаех за черногледството, щях в онази седмица да си спестя куп тревоги.
Бих искала да съм чувала за постоянството, когато късам с гаджета - щеше да ми е по-леко, ако знаех, че чувството няма да е вечно, както и ако бях честна пред себе си, че никоя от тези връзки нямаше да оцелее. Иска ми се да знаех за чувството за вина, когато гадже ме изостави. Понякога наистина не сте виновни - те са. Това гадже, например, не се къпеше!
И трите "П" ми се стовариха, когато бях на малко над 20 години и първият ми брак завърши с развод. Тогава си мислех, че каквото и да съм постигнала, всъщност съм пълен провал.
Трите "П" са обичайна реакция на куп неща, които ни се случват - в кариерата, в личния живот, във връзките помежду ни. Вероятно самите вие в момента изпитвате някое от тях заради нещо в живота ви.
Но ако осъзнаете, че падате в тези капани, ще можете и да се измъкнете. Също, както телата ни имат физиологична имунна система, мозъците ни са с психологична имунна система и си има поредица от стъпки, за да я активирате.
Веднъж моят приятел психологът Адам Грант каза, че вероятно трябва да си помисля за лошите неща, които може да се случат. Аз вярвах, че човек може да се измъкне от проблемите като си мисли позитивни неща!. "Лоши? Е, колко по-лоши от това?", възкликнах аз. А той отвърна: "Дейв можеше да получи сърдечна криза, докато шофира и в колата са децата ви"... В мига, в който го каза, бях благодарна, че останалите от семейството ми бяха живи и здрави и тази благодарност измести част от мъката.
Ключ към спокойствието и увереността е да откриете благодарността. Хората, които се спират за малко и записват на какво са благодарни, са по-щастливи и здрави. Оказва се, че хубавите неща около теб се умножават като изброиш тези, които те заобикалят. На последната Нова година си обещах всяка вечер преди лягане да записвам три момента от деня, които са ме зарадвали. Това простичко упражнение промени живота ми. Защото каквото и да се случи през деня, си лягам с мисълта за нещо приятно. Пробвайте! Опитайте още довечера след всичките днешни емоции.
През април 11 дни преди годишнината от смъртта на Дейв избухнах в сълзи пред приятел: "11 дни. Преди година са му били останали само 11 дни. И аз нямах и идея за това!". Погледнахме се през сълзи и го попитах как бихме живяли, ако знаехме, че ни остават 11 дни.
Мога ли като дипломанти да ви помоля да живеете така, сякаш ви остават 11 дни? Нямам предвид да захвърлите всичко и да купонясвате лудо и безкрай, макар че довечера ви е позволено по изключение. Имам предвид да живеете с разбирането колко безценен ще бъде всеки ден. Колко безценен е всеки ден.
Преди няколко години смениха тазобедрена става на майка ми. Като млада тя никога не изпитвала болки при ходене, но с износването на костите всяка крачка се превърна в мъчение. Сега, години след операцията, тя е благодарна на всяка стъпка без болка - нещо, което никога не ѝ се беше случвало.
Днес, година след най-ужасния ден в живота ми, две неща са важни.
Ето тук, в сърцето ми, има огромен язовир, пълен с мъка, която винаги е с мен. Никога не съм знаела, че мога да плача толкова много или толкова често.
Но също така знам, че крача без болка. За пръв път съм благодарна на всеки дъх, на живота, който ми е дарен. Празнувах рождения си ден веднъж на 5 години и понякога ходех на рождените дни на приятели. Сега ги празнувам винаги. Лягах си всяка нощ с тревога за всичко, което съм оплескала през деня - повярвайте списъкът често беше доста дълъг. Сега се старая да помня всеки момент на радост през деня.
По ирония на съдбата изгубих съпруг, но открих благодарност - за щедростта на приятелите ми, за любовта на семейството ми, за смеха на децата ми. Надеждата ми е, че и вие ще откриете как да бъдете благодарни - не само в хубавите дни като днешния, но и в трудните, когато наистина ще се нуждаете от това.
Предстоят ви толкова моменти на радост. Пред вас е пътят, по който винаги сте искали да поемете. Първата целувка с някого, когото наистина харесвате. Денят, когато сте започнали работа за нещо, в което наистина вярвате. Да победите Станфордския университет...
Всичко това ще ви се случи. Радвайте се на всяко едно от тях.
Надявам се да изживеете живота си - всеки безценен ден от него - изпълнен с радост и смисъл. Надявам се да крачите без болка и да сте благодарни за всяка крачка.
И когато изскочат предизвикателства, надявам се да си спомните, че някъде дълбоко във вас е скрито умението ви да се учите и израствате. Не сте родени с определена способност да ги преодолявате. Също като при мускулите, това може да се развива и да се използва, когато имате нужда от него. В този процес ще разберете кои всъщност сте и може би ще се превърнете в най-добрата си версия.
Випуск 2016, напускайки Бъркли, развивайте умение да преодолявате трудностите. Изграждайте го в себе си. Когато ви връхлетят трагедия или разочарование, знайте, че сте способни да преминете през абсолютно всичко. Обещавам ви, че можете. Както казват, ние сме по-уязвими, отколкото сме си мислили, но и сме по-силни, отколкото някога сме си представяли.
Изграждайте организации за преодоляване на трудностите. Вие би трябвало да сте най-добри в това, защото Бъркли е пълен с хора, искащи да превърнат света в едно по-добро място. Никога не спирайте да работите в тази посока. Не премълчавайте - особено в институции като тази, която толкова обичате. На любимия ми плакат в офиса пише: "Нищо във "Фейсбук" не е работа на някой друг". Когато видите нещо нередно, поправете го.
Изграждайте общности за преодоляване на трудностите. Човечността ни - волята ни да живеем и способността ни да обичаме - е във връзките помежду ни. Помагайте на семейството и приятелите си. И имам предвид лично, а не като им изпратите SMS със сърчице.
Окуражавайте се взаимно, помагайте си, за да ви се получи страхотен и План Б, наслаждавайте се на всеки момент на радост.
Целият свят е пред вас. Нямам търпение да видя какво ще сторите с него.
Преводът е на"Дневник".
Аз самата гледах Live Events Facebook с речта на Шерил. Споделям с вас. Успехът на другите може и нас да ни мотивира и да ни помогне да бъдем по-добри и по-успешни
Sheryl Sandberg, Chief Operating Officer of the social network service Facebook, speaks during a panel session at the 41st annual meeting of the World Economic Forum, WEF, in Davos, Switzerland, Friday, Jan. 28, 2011. (AP Photo/Keystone, Laurent Gillieron)Sheryl Sandberg Berkeley Commencement talking
Поздравления за всчики и специално на прекрасния випуск 2016 на Бъркли. За мен е огромна чест да съм днес в Бъркли, където са учили толкова много нобелови лауреати, носители на наградата "Тюринг", астронавти, конгресмени, олимпийски шампиони И то говорим само за жените!
Бъркли винаги е изпреварвал времето си. През 60-те години бяхте в челото на Движението за свобода на словото. Още в началото си през 1873 г. Бъркли отвори врати за всички - първият випуск е имал 167 мъже и 222 жени. В моя университет първата жена се дипломира 90 години по-късно. (Бел.ред. Сандбърг завършва със summa cum laude бакалавърска степен по икономика през 1991г. в Харвард.)
Една от жените, дошли тук да търсят нови възможности е била Розалинд Нус. Роз израснала в търкане на подове в работническото общежитие, където живеела в Бруклин. Родителите ѝ наредили да спре да ходи на училище, за да помага на домакинството. Но един от учителите ѝ настоял пред тях все пак да я пуснат отново и през 1937 г. тя седнала там, където сега сте вие, и получила дипломата си от Бъркли.
Роз беше майка ми. Тя ми носеше огромно вдъхновение и съм благодарна, че Бъркли е оценил потенциала ѝ.
Използвам възможността специално да поздравя онези от вас, които са първо поколение в своето семейство, завършили колеж. Какво изключително постижение!
Днес е ден да се празнува. Ден да се радвате на целия тежък труд, положен от вас до този момент.
Днес е ден да се благодари. Ден да благодарите на онези, които са ви помогнали да стигнете дотук - грижили са се за вас, учили са ви, окуражавали са ви и са ви изтривали сълзите. (Или поне да благодарите на онези сред вас, които не са ви рисували по лицата с маркер, докато сте заспали на парти.)
Днес е ден за размисъл. Защото днес е краят на епоха в живота ви и началото на нещо ново.
Речите по този повод би трябвало да "танцуват" между младостта и мъдростта. Младост си имате. Някой идва и влиза в ролята на мъдростта - днес се предполага, че това съм аз. И стоя пред вас, за да ви казвам неща, които сте научили от живота си, после всички ликуващо хвърляте към небето шапките си, оставяте роднините да ви направят милион снимки - не забравяйте да ги качите в Инстаграм - и всички се разотиват щастливи.
Днес ще бъде малко по-различно. Пак ще си хвърляте шапките и ще си направите снимките. Но не съм дошла тук, за да ви казвам нещата, които сте научили от живота. Днес ще се опитам да ви разкажа онова, което научих от смъртта.
Никога досега не съм говорила публично за това. Трудно е. Но ще се постарая да не се разрева и да трия носа си в тази прекрасна пелерина от Бъркли.
Преди година и 13 дни изгубих съпруга си Дейв. Смъртта му бе внезапна и неочаквана. Бяхме на 50-я рожден ден на приятел в Мексико. Аз легнах да дремна. Дейв отиде до фитнеса. Последвалото бе невъобразимо - да вляза в салона и да го видя паднал на пода. Да се прибера е у дома и да кажа на децата си, че баща им си е отишъл. Да гледам как спускат ковчега му в гроба.
Дълги месеци след това и на много пъти ме обгръщаше мъглата от печал, поглъщаше ме бездната, пустотата, която изпълва сърцето, белите дробове, отнема ти способността да мислиш и дори да дишаш.
Смъртта на Дейв дълбоко промени живота ми. Научих за дълбините на тъгата и бруталността на загубата. Но също така научих, че когато водовъртежът на живота те засмуче надолу, можеш да се отблъснеш от дъното, да изскочиш на повърхността и отново да дишаш. Научих, че пред зейналата бездна - както и пред всяко предизвикателство - можеш да избереш да се радваш на живота и да намериш смисъла в него.
Споделям това с вас днес с надежда, че когато направите следващата стъпка в живота си, ще можете да се поучите от това, което аз научих едва при сблъсъка със смъртта. Един урок за надеждата, силата и светлината в нас, която не може да бъде угасена.
Всеки, който е изкарал Бъркли, вече е преживял и малко разочарование. Искали сте шестица, но сте получили 6 минус и това ви вбесява. Кандидатствали сте за стаж във "Фейсбук", но са ви приели само в "Гугъл". Срещнали сте любовта на живота си, но тя ви е подминала. Сериалът "Игра на тронове" се е оказал много по-различен от книгите от поредицата, а вие сте бесни, защото сте изчели всичките 4352 страници.
Почти сигурно е, че ще се изправите пред нови и още по-големи трудности. Ще има пропуснати шансове - работа, която не ви е допаднала, болест или инцидент, който внезапно променя всичко. Ще има загуба на достойнство и когато се случи, ще изпитате остра болка от предразсъдъците. Ще изгубите любов - една съсипана връзка не може да се поправи. И понякога ще умират хора.
Мнозина от вас вече са минавали през подобна трагедия и трудностите, които оставят неизлечим белег. Миналата година Радика - носителката на титлата University Medal, говори толкова красиво за внезапната загуба на майка си.
Въпросът не е дали някои от изброените неща ще ви се случат. Те ще ви се случат. Днес искам да ви кажа какво става след това. Какво можете да направите, за да се справите, когато съдбата направи завой към нещо лошо и то ви блъсне в лицето.
Лесно е с приятните дни, които ви предстоят. Но трудни дни - онези, в които сте поставени пред огромно изпитание - определят какви сте, всъщност. Ще се формирате не само от постиженията си, но и от това как оцелявате.
Няколко седмици след смъртта на Дейв раговарях с приятеля ми Фил за всичко онова между баща и син, което Дейв не е тук, за да го преживее. Измислихме план как да запълним това отсъствие и аз проплаках "Но аз искам Дейв!". Фил ме прегърна и каза: "План А вече е невъзможен, така че нека се захващаме с План Б".
В един момент от живота си винаги трябва да минем през някакъв План Б. Въпросът е какво да направим в този случай?
Като представител на Силициевата долина с удоволствие ви казвам, че има данни, от които да се научим. След десетилетия на проучване как хората се справят с трудности психологът Мартин Селигман установил, че има три "П" за измъкване от проблемите - принципите за лична вина, черногледство и постоянство (Бел.ред. На английски - трите Р заради думите рersonalization, pervasiveness, permanence, известни още като трите принципа на "Придобития оптимизъм", изложени в едноименната книга от 1990г. на Селигман). Семената на умението бързо да се възстановяваме са посети според това как се справяме с отрицателните случки в живота ни.
Първото "П" е персонализирането - чувството за вина, убеждението, че сме сгрешили именно ние. Това е различно от поемането на отговорност, което винаги ще трябва да правите. Това е поуката, че не всичко, което ни се случва, става по наша вина.
Когато Дейв умря, реагирах по много сходен начин и обвинявах себе си. Той почина за секунди от сърдечна аритмия. Рових из медицинските му картони, питайки се какво бих могла - или е трябвало - да сторя. Чак когато научих за трите "П" приех, че не съм можела да направя нищо, което да предотврати смъртта му. Лекарите му не са открили заболяването на коронарната артерия, та аз ли, която съм завършила икономика?
Изследвания показват как преодоляването на чувството за вина ни прави по-силни. Учители, разбрали, след като учениците им са се провалили, че могат да са по-добри, са променяли уроците си и са постигнали отлични резултати. Колежански плувци с неудовлетворителни постижения, са се научили да плуват по-бързо. Като не приемаме всеки провал лично ние успяваме да се възстановим и дори да се справяме страхотно.
Второто "П" е за постоянното черногледство - онова убеждение, че като е станало нещо лошо, то прониква навсякъде в живота ни.
Нямаше къде да избягам и да се скрия от всеобхватната тъга. Детски психолози, с които разговарях, ме съветваха колкото се може по-скоро да върна децата ми към всекидневния ритъм. И така 10 дни след като Дейв почина, те се върнаха на училище, а аз - на работа. Помня как на първото ми заседание във "Фейсбук" седях като в гъста мъгла. Мислех си единствено "Какво ми говорят тези и как е възможно всичко това изобщо да има някакъв смисъл?"
Но някак си влязох в дискусията и за секунда - само за частица от секундата - забравих за смъртта. Тази частица от секундата ми помогна да прозра, че в живота ми има и други неща, които не са отвратителни. Децата ми и аз бяхме здрави. Приятелите и семейството ни обичат и са толкова грижовни, че ни носеха на ръце - в някои моменти, буквално.
Загубата на партньор често носи сериозни финансови последици, особено за жените. Затова много самотни майки - но и бащи - едва свързват двата края или имат работа, която не им оставя време да се грижат за децата си. Аз имах финансова сигурност, възможност да си взема отпуск, колкото имам нужда, и работа, в която не само вярвам, но и обичам да прекарвам целия ден във "Фейсбук". Постепенно, децата ми започнаха да спят нормално, по-малко да плачат и повече да играят.
Третото "П" е постоянството - вярата, че тъгата ни ще продължава вечно. Месеци наред каквото и да правех, имах чувството, че смазващата мъка няма да си иде.
Често пренасяме чувствата си в безкрайността и ги превръщаме в източник на същите чувства. Нещо постоянно ни тревожи и започваме да се тревожим, че се тревожим. Тъжни сме и ни става тъжно, че сме тъжни. Всъщност, трябва да приемем чувствата си, но и да осъзнаем, че те няма да траят вечно. Моят равин ми казва, че би трябвало да обичам малко повече себе си.
Бих искала на вашата възраст да съм знаела за трите "П". Имах толкова случаи, в които тези поуки щяха да ми помогнат.
В първия ми работен ден след колежа шефът ми установи, че не знам как да въведа данни в програмата Lotus 1-2-3. Направо му увисна ченето, каза: "Направо не вярвам, че са те назначили без да знаеш това" и излезе. Прибрах се абсолютно убедена, че ще ме уволнят. Мислех си, че съм ужасна във всичко, но се оказа, че съм била ужасна само в попълването на таблици. Ако знаех за черногледството, щях в онази седмица да си спестя куп тревоги.
Бих искала да съм чувала за постоянството, когато късам с гаджета - щеше да ми е по-леко, ако знаех, че чувството няма да е вечно, както и ако бях честна пред себе си, че никоя от тези връзки нямаше да оцелее. Иска ми се да знаех за чувството за вина, когато гадже ме изостави. Понякога наистина не сте виновни - те са. Това гадже, например, не се къпеше!
И трите "П" ми се стовариха, когато бях на малко над 20 години и първият ми брак завърши с развод. Тогава си мислех, че каквото и да съм постигнала, всъщност съм пълен провал.
Трите "П" са обичайна реакция на куп неща, които ни се случват - в кариерата, в личния живот, във връзките помежду ни. Вероятно самите вие в момента изпитвате някое от тях заради нещо в живота ви.
Но ако осъзнаете, че падате в тези капани, ще можете и да се измъкнете. Също, както телата ни имат физиологична имунна система, мозъците ни са с психологична имунна система и си има поредица от стъпки, за да я активирате.
Веднъж моят приятел психологът Адам Грант каза, че вероятно трябва да си помисля за лошите неща, които може да се случат. Аз вярвах, че човек може да се измъкне от проблемите като си мисли позитивни неща!. "Лоши? Е, колко по-лоши от това?", възкликнах аз. А той отвърна: "Дейв можеше да получи сърдечна криза, докато шофира и в колата са децата ви"... В мига, в който го каза, бях благодарна, че останалите от семейството ми бяха живи и здрави и тази благодарност измести част от мъката.
Ключ към спокойствието и увереността е да откриете благодарността. Хората, които се спират за малко и записват на какво са благодарни, са по-щастливи и здрави. Оказва се, че хубавите неща около теб се умножават като изброиш тези, които те заобикалят. На последната Нова година си обещах всяка вечер преди лягане да записвам три момента от деня, които са ме зарадвали. Това простичко упражнение промени живота ми. Защото каквото и да се случи през деня, си лягам с мисълта за нещо приятно. Пробвайте! Опитайте още довечера след всичките днешни емоции.
През април 11 дни преди годишнината от смъртта на Дейв избухнах в сълзи пред приятел: "11 дни. Преди година са му били останали само 11 дни. И аз нямах и идея за това!". Погледнахме се през сълзи и го попитах как бихме живяли, ако знаехме, че ни остават 11 дни.
Мога ли като дипломанти да ви помоля да живеете така, сякаш ви остават 11 дни? Нямам предвид да захвърлите всичко и да купонясвате лудо и безкрай, макар че довечера ви е позволено по изключение. Имам предвид да живеете с разбирането колко безценен ще бъде всеки ден. Колко безценен е всеки ден.
Преди няколко години смениха тазобедрена става на майка ми. Като млада тя никога не изпитвала болки при ходене, но с износването на костите всяка крачка се превърна в мъчение. Сега, години след операцията, тя е благодарна на всяка стъпка без болка - нещо, което никога не ѝ се беше случвало.
Днес, година след най-ужасния ден в живота ми, две неща са важни.
Ето тук, в сърцето ми, има огромен язовир, пълен с мъка, която винаги е с мен. Никога не съм знаела, че мога да плача толкова много или толкова често.
Но също така знам, че крача без болка. За пръв път съм благодарна на всеки дъх, на живота, който ми е дарен. Празнувах рождения си ден веднъж на 5 години и понякога ходех на рождените дни на приятели. Сега ги празнувам винаги. Лягах си всяка нощ с тревога за всичко, което съм оплескала през деня - повярвайте списъкът често беше доста дълъг. Сега се старая да помня всеки момент на радост през деня.
По ирония на съдбата изгубих съпруг, но открих благодарност - за щедростта на приятелите ми, за любовта на семейството ми, за смеха на децата ми. Надеждата ми е, че и вие ще откриете как да бъдете благодарни - не само в хубавите дни като днешния, но и в трудните, когато наистина ще се нуждаете от това.
Предстоят ви толкова моменти на радост. Пред вас е пътят, по който винаги сте искали да поемете. Първата целувка с някого, когото наистина харесвате. Денят, когато сте започнали работа за нещо, в което наистина вярвате. Да победите Станфордския университет...
Всичко това ще ви се случи. Радвайте се на всяко едно от тях.
Надявам се да изживеете живота си - всеки безценен ден от него - изпълнен с радост и смисъл. Надявам се да крачите без болка и да сте благодарни за всяка крачка.
И когато изскочат предизвикателства, надявам се да си спомните, че някъде дълбоко във вас е скрито умението ви да се учите и израствате. Не сте родени с определена способност да ги преодолявате. Също като при мускулите, това може да се развива и да се използва, когато имате нужда от него. В този процес ще разберете кои всъщност сте и може би ще се превърнете в най-добрата си версия.
Випуск 2016, напускайки Бъркли, развивайте умение да преодолявате трудностите. Изграждайте го в себе си. Когато ви връхлетят трагедия или разочарование, знайте, че сте способни да преминете през абсолютно всичко. Обещавам ви, че можете. Както казват, ние сме по-уязвими, отколкото сме си мислили, но и сме по-силни, отколкото някога сме си представяли.
Изграждайте организации за преодоляване на трудностите. Вие би трябвало да сте най-добри в това, защото Бъркли е пълен с хора, искащи да превърнат света в едно по-добро място. Никога не спирайте да работите в тази посока. Не премълчавайте - особено в институции като тази, която толкова обичате. На любимия ми плакат в офиса пише: "Нищо във "Фейсбук" не е работа на някой друг". Когато видите нещо нередно, поправете го.
Изграждайте общности за преодоляване на трудностите. Човечността ни - волята ни да живеем и способността ни да обичаме - е във връзките помежду ни. Помагайте на семейството и приятелите си. И имам предвид лично, а не като им изпратите SMS със сърчице.
Окуражавайте се взаимно, помагайте си, за да ви се получи страхотен и План Б, наслаждавайте се на всеки момент на радост.
Целият свят е пред вас. Нямам търпение да видя какво ще сторите с него.
Преводът е на"Дневник".
Аз самата гледах Live Events Facebook с речта на Шерил. Споделям с вас. Успехът на другите може и нас да ни мотивира и да ни помогне да бъдем по-добри и по-успешни
0 Коментара