Орхан Памук
Името на Орхан Памук е популярно у нас. Може би сте чели някой от неговите романи преведени на Български: „Сняг“, „Името ми е червен“, „Бялата крепост, „Черна книга“, „Нов живот“, „Аз съм дърво“
Ферит Орхан Памук (Ferit Orhan Pamuk ) е роден на 7 юни 1952 г. в центъра на Истанбул, който в ранното му детство е с поне 10 милиона жители по-малък град. Той е журналист по образование, есеист, сценарист и преподавател в Държавния университет на Ню Йорк. Автор е на 15 книги, преведени на 60 езика.
На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобелова награда за литература.
Орхан Памук е преследван заради изказванията си за Арменския геноцид „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“
Роден е в семейство с добро обществено положение, завършва Робърт колеж, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет, посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.
Може би това и определя стила и темите за които пише. Опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“.
Признавам, че съм чела само „Сняг“ на Памук и е вярно това за словесната изящност дори когато описва бедност и мъка.
Ето няколко въздействащи цитата за живота от Орхан Памук:
„Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив. Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме”
„Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него.”
„Въпросът е да вярваш, както вярват бедняците, да се превърнеш в един от тях. Да ядеш като тях, да живееш като тях и ако се смееш на онова, на което се смеят те, ако те гневи онова, което гневи и тях, едва тогава би могъл да повярваш в техния Аллах. Въпросът за Аллах е еквивалентен на осъзнаването, че това не е проблем на разума и на вярата, а е проблем на начина на живот.”
„Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането.”
„Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътуване веднъж и после, когато свърши, да го повториш, но с книга в ръка, независимо колко сложна или трудна за разбиране е тя, след като я свършиш, можеш, ако желаеш, да се върнеш в началото, да я прочетеш отново и така да разбереш трудното, а с него да разбереш и самия живот.”
„Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се възхищавам на личния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които истински ценя... и които притежават толкова много „обикновени” хора”.
„Модерността значи свръх изобилие. Живеем във време на масово произвеждани стоки, които просто се появяват в ежеднението ни, стоят на масите ни, по стените ни. Използваме ги – повечето от нас дори не ги забелязват – и след това те отново изчезват незабележимо, без фанфари.”
„Ще проумееш най-сетне, че еднаквото мислене на хората е причина за всичките злини по света, сиреч, за това,че бедните са тъй бедни и глупави, а богатите тъй богати и умни, за грубостта, жестокостта и бездуховността, сиреч, за всяко нещо, предизвикващо у тебе желание да умреш и да се чувстваш виновен. Ти вече предусещаш, по-добре ще ти е, ако си зъл и неморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на морален.”
„Идеализмът, нереалният идеализъм винаги се конфронтира с реалността на хората, на човека от улицата. Детайлите от ежедневието винаги са по-убедителни от която и да е политическа фантазия и демагогия.
„Всеки живот е единствен и безподобен... Всеки разказ е разказ, защото е единствен и безподобен. Всеки писател е по своему нещастен писател.”
Ферит Орхан Памук (Ferit Orhan Pamuk ) е роден на 7 юни 1952 г. в центъра на Истанбул, който в ранното му детство е с поне 10 милиона жители по-малък град. Той е журналист по образование, есеист, сценарист и преподавател в Държавния университет на Ню Йорк. Автор е на 15 книги, преведени на 60 езика.
На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобелова награда за литература.
Орхан Памук е преследван заради изказванията си за Арменския геноцид „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“
Роден е в семейство с добро обществено положение, завършва Робърт колеж, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет, посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.
Може би това и определя стила и темите за които пише. Опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“.
Признавам, че съм чела само „Сняг“ на Памук и е вярно това за словесната изящност дори когато описва бедност и мъка.
Ето няколко въздействащи цитата за живота от Орхан Памук:
„Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив. Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме”
„Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него.”
„Въпросът е да вярваш, както вярват бедняците, да се превърнеш в един от тях. Да ядеш като тях, да живееш като тях и ако се смееш на онова, на което се смеят те, ако те гневи онова, което гневи и тях, едва тогава би могъл да повярваш в техния Аллах. Въпросът за Аллах е еквивалентен на осъзнаването, че това не е проблем на разума и на вярата, а е проблем на начина на живот.”
„Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането.”
„Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътуване веднъж и после, когато свърши, да го повториш, но с книга в ръка, независимо колко сложна или трудна за разбиране е тя, след като я свършиш, можеш, ако желаеш, да се върнеш в началото, да я прочетеш отново и така да разбереш трудното, а с него да разбереш и самия живот.”
„Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се възхищавам на личния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които истински ценя... и които притежават толкова много „обикновени” хора”.
„Модерността значи свръх изобилие. Живеем във време на масово произвеждани стоки, които просто се появяват в ежеднението ни, стоят на масите ни, по стените ни. Използваме ги – повечето от нас дори не ги забелязват – и след това те отново изчезват незабележимо, без фанфари.”
„Ще проумееш най-сетне, че еднаквото мислене на хората е причина за всичките злини по света, сиреч, за това,че бедните са тъй бедни и глупави, а богатите тъй богати и умни, за грубостта, жестокостта и бездуховността, сиреч, за всяко нещо, предизвикващо у тебе желание да умреш и да се чувстваш виновен. Ти вече предусещаш, по-добре ще ти е, ако си зъл и неморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на морален.”
„Идеализмът, нереалният идеализъм винаги се конфронтира с реалността на хората, на човека от улицата. Детайлите от ежедневието винаги са по-убедителни от която и да е политическа фантазия и демагогия.
„Всеки живот е единствен и безподобен... Всеки разказ е разказ, защото е единствен и безподобен. Всеки писател е по своему нещастен писател.”
0 Коментара