Традиции за Спасовден

На Спасовден се ходи „на росен”

На този ден свети Спас отключва небето и земята, прави така, че да зароси ситен дъждец, за да има хляб през годината. Митичният герой е почти близнак на свети Георги. Точно като него той подковава коня си рано сутринта, за да обходи „зелен синор“ и да види „есенници изкласили, пролетници врeтенили, а лозята изресили“. Всяка капка дъжд, която падне на Спасовден, е жълтица – същото казва народът ни и за дъжда на Гергьовден.

„Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци...”

В нощта срещу празника невъзможните желания се сбъдват. Това е един от най-благоприятните моменти да се отправят молитви за рожба, за женитба, за здраве… Да се извършват ритуали за дъжд, плодородие и избавление от нелечими болести.

Спасовден, или Възнесение Господне, е подвижен празник. Винаги е на седмия четвъртък след Великден. Във фолклорната традиция съществува забрана да се работи на всички четвъртъци от Великден до Спасовден. На самия ден стопанките не бива да се докосват до зелено, защото през лятото ще бие градушка. Не се перат и простират дрехи – да не настъпи суша.

Вярва се, че тогава Бог прибира душите, пуснати на Велики четвъртък. Жените посещават гробищата и раздават обредни краваи, варива, мляко и непременно първите зрели череши. Със себе си носят и орехови листа, които разстилат върху гробовете. Поверието гласи, че преди да си тръгнат към оня свят, мъртвите си взимат от храната. Ако близките им са ги забравили, слагат шепа пръст в пазвите си и отлитат. Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши.



Много поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки „сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.

В народните вярвания нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Разпространени са и различни лечителски практики. Най-популярно и до днес е срещу Спасовден да се ходи „на росен“. Вярва се, че събирането на билката точно в този момент помага на болни и бездетни. За лечебно се счита търкалянето в росните треви на разсъмване. Тези, които ще останат да преспят на росеновите поляни, непременно трябва да са придружени от побратими или посестрими, с които нямат кръвна връзка. Носят със себе си храна и дарове за русалките, които оставят на сутринта – ризи, кърпи, чорапи, бъклица вино, ракия, хляб и печена кокошка. Човек трябва да легне под росен и да постави паница с вода до главата си. Ако на сутринта в нея има макар и малка част от русалското цвете, това е сигурен знак, че митичните създания са решили да го излекуват. Според вярванията, русалките познават всички билки и могат да лекуват всички болести.

Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане и пр. Правят се с цев, лъжица, вретено и други предмети от бита. И това е другата особеност – не се използват „пръчките“ от тесто, характерни за празничните погачи, приготвяни по други поводи.

Спасовден се отбелязва и като професионален празник на хлебaрите и сладкарите.