Как да простим?
Прошката е дума със силен емоционален заряд. Да простим не означава, че приемаме човека, който ни е наранил или че извиняваме неговото поведение, а по скоро избираме да приемем случилото се, вместо да упорстваме и живеем с това, което е трябвало да стане. Прошката помага да заживеем в настоящето, вместо в миналото, да живеем в реалния свят, вместо в представите си. Тя е важна част от всяка връзка.
Често си мислим, че хората виждат света по начина, по който ние го възприемаме. Истината е, че има безброй страни на една и съща обективна реалност. Липсата на разбиране на чуждия мироглед често руши мостове и създава болка, изградена от недоразумение, гняв и неприязън. Научим ли се да прощаваме, имаме реалния шанс да изградим здравословни връзки.
Могат да се водят дискусии за същността на прошката, но най-дългата и трудна част остава самият процес на прощаване. Когато предателството и липсата на комуникация ни пречи да простим, е важно да приемем и опишем чувствата, които изпитваме и да се опитаме да ги преодолеем.
Чрез обективно преразглеждане на ситуацията, с разбиране, процесът на прошката се случва от само себе си. Това няма как да се случи, ако поставяме хората в двете крайности: добри и лоши. Нека да се опитаме да приемем хората такива, каквито са, в цялата им пъстрота от качества, които притежават.
Изследванията показват, че една от главните пречки да простим е предразсъдъкът, че това ни представя като слаби и че по този начин се извинява постъпката на виновника. Всъщност, прошката, изисква много повече сила от това да не прощаваме! Да простим изисква много повече усилия, зрялост, реализъм, поглед над нещата, което по никакъв начин не ни прави слаби или малодушни. Да бъдеш гневен и озлобен е много по-лесно, отколкото да преминеш по трудния път на прошката.
Давайки си шанса да простим, можем да променим живота си из основи. По този начин се освобождаваме от негативните насъбрани чувства, които често имат неблагоприятен ефект както върху здравословното ни състояние, така и върху много други аспекти на живота ни. Хората, които прощават, много по-рядко развиват депресия и тревожност, радват се на по-здравословни връзки и като цяло се радват на по-добро качество на живота и успехи.
Често това, което някой ни е причинил и не сме простили, се превръща в психологическа травма, особено, когато се чувстваме предадени от обичан човек, на когото сме имали доверие.
Какво е прошката?
Прошката е решението да се откажем да нараним някой, който ни е засегнал. Прошката не оневинява, не омаловажава предизвиканата болката и не премахва последствията, които другият човек ще понесе в резултат на действията си. Тя не е действие, а процес и дори да решите да простите, чувствата на облекчение и лекота често не са незабавни. Процесът е труден и дискомфортен и за двете страни. Освен това прошката може да ви позволи най-накрая да продължите напред и да оставите част от болката зад гърба си. Ако откажете да простите, това може да позволи на човека, който ви е огорчил, да продължи да ви наранява, а за прощаващият това не означава да забрави. За да се справите със ситуацията, не се изисква да бъдете наранени отново и да чакате виновника да се извини или да изкупи вината си по някакъв начин.
Как да простим?
1. Признайте болката
Не омаловажавайте и не отричайте болката, която са ви причинили и не измисляйте извинения за виновника. Седнете и запишете мислите и чувствата, които имате спрямо ситуацията. Понякога е полезно да напишете писмо на този, който ви е наранил, не с цел писмото да бъде изпратено, а за да може да обработите натрапчивите мисли и болезнени чувства.
2. Идентифицирайте чувствата си
Когато се чувстваме наранени, често изпитваме гняв и съжаление за случилото се. Това са нормални и здравословни чувства, от които не трябва да бягаме. Важно е да отбележим как обидата ни кара да се чувстваме и да изразим тези мисли и емоции. След като опишете обидата писмено, запишете и как сте се почувствали, когато събитието е станало и как се чувствате оттогава.
3. „Опростете заема“
Започнете отново. Може да се наложи да изгорите написаното от вас писмо и да приемете, че се сбогувате с болката.
4. Сложете граници
Решете от какво имате нужда, за да предотвратите възможността този човек да ви нарани отново. Например, ако някой ви е обидил с думи, може да изберете да не общувате повече с него или да му обърнете внимание, че ако продължава да комуникира с вас по същия начин, ще спрете да говорите с него, докато това не се промени. Не търсете одобрение от човека, който ви е наранил.
5. Вземете решение да простите
Заставете се, че няма да използвате стореното ви от човека като оръжие срещу него. Ако не сте сигурни дали наистина сте простили, имайте предвид, че прошката е избор, а не чувство.
6. Как да победим гнева, който изпитваме?
Тактично избягвайте човека, на кого сте ядосан/а, вместо да го атакувате. (Въобще, избягвайте да мислите за този човек, вместо да съсредоточавате мислите си върху него.) Какво друго ще помогне? Направи нещо хубаво, вместо да бъдеш злобен или да атакуваш. Вместо да го обвиняваш, представи си, че изпитваш симпатия и емпатия към другия.
Прошката може да бъде изключително труден процес. Проблемът е, че когато не прощаваме, нараняваме повече себе си, отколкото другия. Ако ви е трудно да простите, не сте сами. Има случаи, особено при натрапчиви и обсесивни мисли, когато за преодоляване на подобна болка е от полза професионалната помощ.
Автор: Анна Тодорова - психотерапевт, публикувано в Puls.bg
Прошката е избор, а не чувство. Как да простим?
Често си мислим, че хората виждат света по начина, по който ние го възприемаме. Истината е, че има безброй страни на една и съща обективна реалност. Липсата на разбиране на чуждия мироглед често руши мостове и създава болка, изградена от недоразумение, гняв и неприязън. Научим ли се да прощаваме, имаме реалния шанс да изградим здравословни връзки.
Могат да се водят дискусии за същността на прошката, но най-дългата и трудна част остава самият процес на прощаване. Когато предателството и липсата на комуникация ни пречи да простим, е важно да приемем и опишем чувствата, които изпитваме и да се опитаме да ги преодолеем.
Чрез обективно преразглеждане на ситуацията, с разбиране, процесът на прошката се случва от само себе си. Това няма как да се случи, ако поставяме хората в двете крайности: добри и лоши. Нека да се опитаме да приемем хората такива, каквито са, в цялата им пъстрота от качества, които притежават.
Изследванията показват, че една от главните пречки да простим е предразсъдъкът, че това ни представя като слаби и че по този начин се извинява постъпката на виновника. Всъщност, прошката, изисква много повече сила от това да не прощаваме! Да простим изисква много повече усилия, зрялост, реализъм, поглед над нещата, което по никакъв начин не ни прави слаби или малодушни. Да бъдеш гневен и озлобен е много по-лесно, отколкото да преминеш по трудния път на прошката.
Давайки си шанса да простим, можем да променим живота си из основи. По този начин се освобождаваме от негативните насъбрани чувства, които често имат неблагоприятен ефект както върху здравословното ни състояние, така и върху много други аспекти на живота ни. Хората, които прощават, много по-рядко развиват депресия и тревожност, радват се на по-здравословни връзки и като цяло се радват на по-добро качество на живота и успехи.
Често това, което някой ни е причинил и не сме простили, се превръща в психологическа травма, особено, когато се чувстваме предадени от обичан човек, на когото сме имали доверие.
Какво е прошката?
Прошката е решението да се откажем да нараним някой, който ни е засегнал. Прошката не оневинява, не омаловажава предизвиканата болката и не премахва последствията, които другият човек ще понесе в резултат на действията си. Тя не е действие, а процес и дори да решите да простите, чувствата на облекчение и лекота често не са незабавни. Процесът е труден и дискомфортен и за двете страни. Освен това прошката може да ви позволи най-накрая да продължите напред и да оставите част от болката зад гърба си. Ако откажете да простите, това може да позволи на човека, който ви е огорчил, да продължи да ви наранява, а за прощаващият това не означава да забрави. За да се справите със ситуацията, не се изисква да бъдете наранени отново и да чакате виновника да се извини или да изкупи вината си по някакъв начин.
Как да простим?
1. Признайте болката
Не омаловажавайте и не отричайте болката, която са ви причинили и не измисляйте извинения за виновника. Седнете и запишете мислите и чувствата, които имате спрямо ситуацията. Понякога е полезно да напишете писмо на този, който ви е наранил, не с цел писмото да бъде изпратено, а за да може да обработите натрапчивите мисли и болезнени чувства.
2. Идентифицирайте чувствата си
Когато се чувстваме наранени, често изпитваме гняв и съжаление за случилото се. Това са нормални и здравословни чувства, от които не трябва да бягаме. Важно е да отбележим как обидата ни кара да се чувстваме и да изразим тези мисли и емоции. След като опишете обидата писмено, запишете и как сте се почувствали, когато събитието е станало и как се чувствате оттогава.
3. „Опростете заема“
Започнете отново. Може да се наложи да изгорите написаното от вас писмо и да приемете, че се сбогувате с болката.
4. Сложете граници
Решете от какво имате нужда, за да предотвратите възможността този човек да ви нарани отново. Например, ако някой ви е обидил с думи, може да изберете да не общувате повече с него или да му обърнете внимание, че ако продължава да комуникира с вас по същия начин, ще спрете да говорите с него, докато това не се промени. Не търсете одобрение от човека, който ви е наранил.
5. Вземете решение да простите
Заставете се, че няма да използвате стореното ви от човека като оръжие срещу него. Ако не сте сигурни дали наистина сте простили, имайте предвид, че прошката е избор, а не чувство.
6. Как да победим гнева, който изпитваме?
Тактично избягвайте човека, на кого сте ядосан/а, вместо да го атакувате. (Въобще, избягвайте да мислите за този човек, вместо да съсредоточавате мислите си върху него.) Какво друго ще помогне? Направи нещо хубаво, вместо да бъдеш злобен или да атакуваш. Вместо да го обвиняваш, представи си, че изпитваш симпатия и емпатия към другия.
Прошката може да бъде изключително труден процес. Проблемът е, че когато не прощаваме, нараняваме повече себе си, отколкото другия. Ако ви е трудно да простите, не сте сами. Има случаи, особено при натрапчиви и обсесивни мисли, когато за преодоляване на подобна болка е от полза професионалната помощ.
Автор: Анна Тодорова - психотерапевт, публикувано в Puls.bg
0 Коментара