Калоферска дантела

Калоферската дантела - едно от най-сложните плетива в света

Калоферската дантела се появява преди повече от 100 години. Наричана „бялата магия“, тя е едно от най-фините женски ръкоделия, съхранено и до днес, което е осигурявало в миналото прехраната на калоферки.

След като Калофер е бил опожарен и оставен в разруха през Руско-турската освободителна война (1877-1878г.), дантелата, която калоферки изработвали, се превръща в основно средство за препитание.

В далечната 1909 г. една девойка от Калофер – Донка Шипкова, заминава за София, за да се обучи в изкуството на брюкселската дантела. Завършвайки двегодишния курс само за година, енергичната и инициативна млада жена се връща в родния си град и започва да предава уменията си. Но тя не се подчинява на задължителните стандарти на брюкселската дантела, а създава съвсем нови модели, включвайки в тях чисто български стилизирани елементи.

На 23 септември 1910 година калоферското общинско управление открива дантелено училище с двегодишен курс на обучение. Това е първото училище от този вид в България. То се издържа от градското общинско управление, калоферската трупа в София и женското дружество "Посвещение". Всъщност, във всяко семейство има плетачка на дантела и после вече калоферки успяват да се прославят с изделията, които изработват, които наистина са бяла магия, толкова са фини и изящни.

Двугодишният курс на обучение там преминават около 1 800 жени и момичета. В това училище са получили знания и умения в създаването на совалков тип дантела.

Дантелите плетени със совалки на цилиндър по онова време се изработват предимно в Западна Европа и са известни като „брюкселска дантела“. Калоферската дантела се развива именно на базата на брюкселската, като различното при изработването на нашата дантела е включването на елементи от природата ни – рози, лалета, слънчогледи, еделвайси, житни класове и животни греят върху нея, което я прави така различна и й придава типично български облик.



Жените от Калофер обогатяват плетивото с нови мотиви и така се ражда ново, българско по характер изкуство – калоферската дантела

През 1935 г. Дантеленото училище е закрито и на негово място е отворено Земеделско училище, където са били запазени само 2 паралелки, в които се е изучавало плетене. От този момент нататък изработването на дантелата се пренася в домашни условия, като уменията за създаване и плетене на дантела се прехвърлят от майка на дъщеря и от баба на внучка.

В днешното училище „Иванка Ботева“ има свободно избираем предмет – плетене на калоферска дантела. В читалището в Калофер пък са запазени и до ден днешен автентичните дипломи от Дантеленото училище, в него е създаден и златен фонд на калоферските дантели.

Модел на типична калоферска дантела, снимка: седянка.орг

Съществуват различни техники за плетене на калоферска дантела. Главните помощници, с които се осъществява плетенето, са т. нар. цилиндър и совалка. Цилиндърът се оформя с помощта на правоъгълно парче плат и силно се стяга. Така направената форма се "облича" с много плътен картон. Върху него, вече с помощта на карфици, се закрепя моделът, който представлява лист хартия и върху който моделът е нарисуван до най-малката подробност и с всичките видове сплитки. Те са много на брой и си имат специфични имена - ажур, синджир, прав и чупен шихрит, киклички и т. н. Совалката се изработва от майстор-стругар. Най-подходящото дърво за изработката й е габър, но има и совалки от бъз, клен и бук. Дървото трябва да бъде здраво и лесно за обработка. Совалката се състои от сърчице (върху него се намотава конецът) и т.нар. палтенце. Палтенцето се слага върху сърчицето и така се предпазват конците от замърсяване, а и по-лесно се плете. Плете се винаги с четен брой совалки, най-обикновените модели изискват между 8 и 12 броя. Има и такива, за които са необходими 56 и повече.

В последните години занаятът отново се възражда. От 1998 г. на християнския празник Успение на Пресвета Богородица – 15 август, се провежда

Празникът на калоферската дантела

така наречената бяла магия, едно от най-сложните плетива в света. Тя се използва по-често като интериор на дома и по-рядко за украса на дреха. Програмата на празника предвижда представяне на творби на местни майсторки, базар и демонстрация на плетене.

Изработката на калоферската дантела е претърпяла промени през годините и от занаят с цел осигуряване на прехрана се е превърнала в изкуство, изискващо прецизност, бързина и творчески усет към естетически красивото. Популяризирането на този занаят-изкуство е от огромно значение за калоферци и възраждането му ще допринесе за запазване на националното ни самосъзнание и културна идентичност.