"Казано е в Писанието, че първият плод на Духа е Любовта. Тя е първият реален образ, с който е започнало създаването на света. От нея излизат всички останали реални образи. Ако човек не може да разбере Любовта, колко по-мъчно ще разбере образите, които са произлезли от нея. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не разбират, нито познават Любовта“.

dunov-za-otnosheniyata

Думите са на Учителя Петър Дънов от книгата „За отношенията между хората“, която „Хермес“ издава


Тази книга, замислена да разкаже за човешките взаимоотношения, се е превърнала в книга за Любовта. „Прилагайте Любовта, за да живеете добре“, казва Учителя Петър Дънов. Човек ще щастлив, ако приложи в живота си двата велики закона – казва Дънов – любов към Бога и любов към ближния.

„Вие трябва да приложите Любовта един към друг като един велик закон, за да се познавате. Велико нещо е да познавате един човек. Ако вие познавате и най-обикновения човек с Любовта, ще се учудите на голямото невежество на хората по отношение на него. Такова велико богатство се крие във всяка душа! Затворена е тази душа. Един велик свят има във всяка душа. Да я познаеш със закона на Любовта – това значи да познаваш света, в който тя живее. Срещате едно малко момченце и не му обръщате внимание. Казвате, че било грозно. Не, погледнете го внимателно да видите колко е красива душата му. Как се познава? Вижда се тази красота, но трябва да имате Любов в сърцето си, за да я видите“, казва Учителят.

„Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение към Любовта. Колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него. За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. Защо е така? Защото изтича от центъра на Любовта. Следователно: светлината е еманация на Любовта. Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на Любовта. Мощна е Любовта. Ето защо, когато Мъдростта и Истината искат да предадат по-голяма бързина на своите сили, те ги прекарват през центъра на Любовта. Всички добродетели прекарват своите сили през центъра на Любовта, за да им дадат по-голям тласък. Това се отнася и до човека. Който е бърз, подвижен, с интензивен живот, той е в центъра на Любовта. Ако няма тези качества, той излиза от друг център. Мнозина се запитват защо страдат, защо боледуват, защо са обременени.  Защото са вън от центъра на Любовта. И Христос, като говорeл на болни и страдащи, имал желание да ги въведе в центъра на Любовта, дето няма страдания и болести. Страданието и радостта са граници на Любовта. Щом влезеш в Любовта, страданието се превръща в радост. Щом излезеш от Любовта, радостта ти се превръща в страдание. Може ли човек да влиза и излиза от центъра на Любовта? Може, разбира се. За пример: когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание. И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава и той се радва. Най-рядката среда, в която човек може да живее и да се ползва от добрите условия на живота, това е Любовта“.