Нострадамус

Нострадамус (Nostradamus) е един от най-известните пророци и астролози в света. Истинското му име е Мишел дьо Нострадам. Най-известният му труд е „Предсказания“ (Les Propheties), първото издание на който излиза през 1555 г. От публикуването на книгата, която често е била преиздавана до неговата смърт, Нострадамус постига вниманието и на хората и на медиите, които му приписвта предсказването на множество важни световни събития.

За Нострадамус е писано много, но са малко фактите, които се знаят за личния му живот. Познавайки биографията на френския учен, може да се придобие много по-голяма представа за значението му най-вече в развитието на медицината и на науката, а това би придало и по-голямо значение на неговите предсказания. Това, което е завещал на човечеството като лекар и учен, е в пъти по-стойностно от самите предсказания.

Животът на Мишел дьо Нострадам, както е името на известния предсказател, може да се раздели на три етапа: младост, зрялост и пророчества.

Нострадамус е роден на 14 декември 1503 г. в Сен-Реми във френския Прованс в еврейско семейство.

Той е едно от деветте деца на Рейниер дьо Сен-Реми и търговеца на зърно и нотариус Жом дьо Нострадам. Първоначално образованието си малкият Мишел получава от своя прадядо Жан дьо Сен-Реми, който от 1506 г. го учи на цикъла на живота и смъртта, различните цикли в природата и годишните времена, циклите на войните и мореплаванията на еврейския народ.

Дядо му го посвещава и в науката хебраистика, изучаваща староеврейския език, писменост и култура, както и Кабала. Интересен факт е, че дядото Жан дьо Сен Реми е бил лекар на крал Рене I Анжуйски Добрия, който е сред най-ярките френски аристократи. Той е бил не само крал на Неапол, херцог на Лотарингия, но и крал на Йерусалим, което е прелюбопитно, защото като такъв го причисляват към тайни организации, свързани с тамплиерите. Освен това именно крал Рене I Добрия е благодетелят на Жана Д`арк.

Бащата на Нострадамус Жом дьо Нострадам е бил нотариус, дядо му Пиер дьо Нотр Дам и прадядо му Давин дьо Каркасон пък са се занимавали с търговия в Авиньон, южна Франция. Дядото на Мишел е и запознат с алхимията и предава знанията си и на своя именит правнук. Въпреки че той умира скоро след като започва обучението му, успява да го вдъхнови да продължи да се самообучава и накрая да се превърне в легендата, която е.

Обучението му е включвало история, класическа литература, астрология, конвенционална и народна медицина. След това Мишел учил риторика, граматика и философия в Авиньонския университет. През 1521 г. става магистър на изкуствата и следващите осем години от живота си ги посвещава на продължително самообучение като е пътувал много и по това време започва да се интересува от медицина. През този период Нострадамус се запознава и с една личност, която преобръща целия му живот - прочутия учен и астролог Жул Сезар Скалигер, който го посвещава в тайната на звездите. Нострадамус продължава да учи медицина в университета в Монпелие. Така през 1534 година получава и докторска степен.



Вторият етап от живота на Мишел дьо Нострадам е белязан от чумната епидемия.

Тази болест е бич през целия XVI в. От нея умират съпругата и децата му. Има легенда, според която Нострадамус е открил лек срещу чумата, включващ чист въздух, чиста вода и витамин С. Това обаче се оказало твърде късно, за да спаси семейството му. В този период от живота си, Нострадамус заминава и няколко години обикаля Италия и Германия като се отдава изцяло на лекарската професия и в търсене на лек срещу чумата.

Наблюденията, които прави сред заразноболните, му позволяват да направи и няколко нововъведения в медицината по това време като предпазването от заразата чрез предпазни маски, което се използва и до ден-днешен, колкото и да е напреднала медицината през XXI в.

През 1548 г. чумата започва да върлува в Прованс, хората са мислели, че апокалипсисът е дошъл. Това е заредило с фатализъм всеки аспект от живота и културата на тогавашния свят и се е отразило и на езотеричните произведения от ранния ренесанс. Нострадамус обаче рано осъзнава, че агонията на света е твърде бавна, за да бъде само знак на Божия гняв.

Университетът в Монпелие, където е следвал Нострадамус, е известен с познанията за арабските лекари - философи и на античната култура и медицина. Така младият Нострадамус черпи знание и вдъхновение от Аристотел, Платон, Авицена и Хипократ. Не са малко и ерудитите, които са посещавали този университет, за да проучват произведенията на древните учени и философи, сред тях е и Франсоа Рабле. В желанието си да избяга от войните, чумната епидемия и религиозни кризи (по това време действа Светата Инквизиция, която тормози дори и Нострадамус), мислителите се обръщат изцяло към ученията на древните философи. Този обрат поражда и революция в откритията като печатницата, машината за хартия, както и часовника. В това време започва и човешката експанзия и откриването на нови земи.

През 1533 г. знанията са достъпни за всеки, но свободните мислители са били заплашени от догмите на религията. В периода, когато е живеел при управлението на фамилията Скалигери във Верона, Нострадамус става свидетел на първите жертви на Ренесанса - свободните мислители като Етиен Доле и Мишел Серве. Те загиват в борбата между католиците и лутераните. Във Франция, обаче по времето на Маргарита Наварска, сестра на Франсоа I, лутераните и свободните мислители намират убежище. Това прави и Нострадамус.

Ако през 1540 г. единството на Средновековието се създава около езотеричната представа, която са имали хората за света, то тогава науката се фокусира върху един център, от който се мерят всички науки. Този център е математиката, която намира най-голямо приложение в архитектурата.

Нострадамус работи в Салон Дьо Кро, където твори първата част на “Центуриа”. Той се отдава на научна работа като се фокусира върху астрологията, медицината и философията. Универсален по дух, той се занимава и с теология, философия и езотеризъм. Така сред огромната си библиотека той черпи знания, а представата си за света изгражда от звездите.

Нострадамус прави и още едно голямо откритие през този период - големият календар. Става дума за подобие на вечния календар, но с астрологични добавки. Като астрофил, Нострадамус гадае човешките съдби от звездите.

Следи се движението на планетите и своеобразната “игра” на седемте планетите и седемте бога, които те олицетворяват. Тези богове пък са връзката с античната представа за тях.

Този календар прилича на усложнена натална карта на астрологичните позиции и различните фигури, които те образуват помежду си, влиза също и цикълът на годишните времена и човешкия труд.

За Нострадамус астрофилията има предимно медицински и юридически смисъл. От звездите той добива представа за причините за някоя болест или действие.

Книгите, които пише преди излизането на “Центуриите”, донасят успех на Нострадамус, но след тяхното отпечатване той придобива огромен успех. Той обвързва всичките си знания в едно общо знание, което обхваща и намира връзки както с Кабалата и нумерологията, така и с астрологията и с медицината.

Нострадамус прави и единственото по рода си тълкуване на сънищата, според което хората сънуват значими неща не само за своята съдба, но и за съдбата на цялото човечество от периода, в който живеят.

Тези знания и опит, водят до там, че той има натрупан капацитет, за да напише Les Centuries (“Центуриите”). По това време през 1564 г. в Салон дьо Прованс при Медичите пристига кралица Катарина. Между нея и Нострадамус започва усилена кореспонденция и тя го покровителства.

Нострадамус остава в историята най-вече с предсказанията си, но истинският принос на този учен е в областта на медицината, фармакологията, астрологията и астрономията и езотеризма.

Той прави едно от малкото по това време тълкуване на Галиен (Публий Лициний Егнаций Галиен - римски император, управлявал съвместно с баща си Валериан I – от 253 до 268 година), той прави опити дори за създаване на различни мармалади и конфитюри, а в областта на езотериката проучва йероглифите от Уранополи.

Това обаче, което и до днес се преиздава са “Центуриите”, чието първо издание е пуснато през 1555 г.

Делото на този учен живее вечно и е винаги съвременно и представящо обрат в човешката история и цивилизация.
Нострадамус загива в пика на своята слава на 2 юли 1566 г. Негова епитафия стават думите „Тук почиват костите на знаменития Мишел Нострадамус, единственият от всички смъртни, който се оказа достоен да улови с почти божественото си перо, благодарение на звездите, бъдещето на света“

Изпълнили се предсказания от 1529 – 1569 година

• 1529 – турците обсаждат Виена;


• 1536 – откриването на Канада;


• 1546 – португалците достигат Япония.

След смъртта на Нострадамус са се изпълнили следните предсказания:

• 1582 – въведен е григорианският календар;


• 1597 – започва използването на кремъчния механизъм;


• 1618 – изобретен е термометърът;


• 1642 – откриването на Австралия;


• 1769 – появява се първата парна машина в Англия;


• 1776 – САЩ обявява независимостта си;


• 1778 – изобретен е въздухоплавателният балон;


• 1789 – революцията във Франция;


• 1795 – открито е електричеството;


• 1812 година – Наполеон е разбит в Русия;


• 1825 – първият релсов път в Англия;


• 1844 година – изобретяването на телеграфа;


• 1866 – открит е динамитът;


• 1869 – прокопаването на Суецкия канал;


• 1873 – появата на електрическата лампа;


• 1876 – изобретен е телефонът;


• 1895 – изобретен е рентгеновият апарат;


• 1903 – построяването на първия самолет;


• 1912 – Балканската война;


• 1914 – прокопаването на Панамския канал;


• 1914 – старта на Първата световна война;


• 1917 – Октомврийската революция в Русия;


• 1925 – рождението на телевизията;


• 1927 – полета на Линдберг над Атлантическия океан;


• 1927 – заснемането на първия говорящ филм;


• 1929 – голямата икономическа криза;


• 1939 - избухването на Втората световна война;


• 1961 – първият човек в космоса;


• 1969 – първият човек на Луната.