Подкова за щастие
Много народи по света имат поверие, че намерената подкова носи щастие и е обичай да се закача подкова над входната врата на дома
И днес в Габрово, наследник на Рачо Ковача, легендарният основател на града, чийто паметник и днес се намира в центъра на града, близо до река Янтра, майстори подкови за щастие.
Тези дни, когато габровци отбелязват150-ата годишнина от основаването на града, наследник на легендарния основателя на селището Рачо Ковача майстори подкови за щастие.
Звънът от наковалнята се носи от музейната Дечкова къща. Там е работилницата на Недялко Христов, който посреща гостите на габровските празници. Майсторът изковава подкови да пазят къщите от беди, както е според народните вярвания, за това и навремето в селските домове ги слагали над портите си.
Когато ковеш на ръка желязото, ти влагаш от себе си. Ти го гледаш, гледаш дали е добре изковано, дали е добре оформено и част от теб остава в желязото, ти му предаваш от своята енергия.
Недялко е наследил занаята от баща си, той пък от неговия баща – все потомци на един ковач от село Боженци, от чиято наковалня е тръгнал поминъкът на селището. Легендата разказва, че подковавал конете на пътниците под едно габрово дърво, откъдето е дошло и името на града.
И днес в Габрово, наследник на Рачо Ковача, легендарният основател на града, чийто паметник и днес се намира в центъра на града, близо до река Янтра, майстори подкови за щастие.
Тези дни, когато габровци отбелязват150-ата годишнина от основаването на града, наследник на легендарния основателя на селището Рачо Ковача майстори подкови за щастие.
Звънът от наковалнята се носи от музейната Дечкова къща. Там е работилницата на Недялко Христов, който посреща гостите на габровските празници. Майсторът изковава подкови да пазят къщите от беди, както е според народните вярвания, за това и навремето в селските домове ги слагали над портите си.
Когато ковеш на ръка желязото, ти влагаш от себе си. Ти го гледаш, гледаш дали е добре изковано, дали е добре оформено и част от теб остава в желязото, ти му предаваш от своята енергия.
Недялко е наследил занаята от баща си, той пък от неговия баща – все потомци на един ковач от село Боженци, от чиято наковалня е тръгнал поминъкът на селището. Легендата разказва, че подковавал конете на пътниците под едно габрово дърво, откъдето е дошло и името на града.
подковата като символ на щастието, присъства в много култури
0 Коментара