Ден на пуканките
В САЩ на 19 януари традиционно е определен за Ден на пуканките. Това е една от най-популярните храни в страната и всяка година американците ядат големи количества.
Продукт са на един от шестте основни сорта царевица, която като култура започва да се отглежда от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. По-късно, на територията на централно и южно Мексико, ацтеките и маите култивират доста разновидности на царевицата, които използват за храна и други цели.
22.01.1630 г е денят в който европейците научили, че при висока темепратура зърната царевица се разпукват. Така започва историята на пуканките.
Постепенно култивираната царевица си проправя път към Северна и Южна Америка и през периода 1700 - 1250 г. пр.н.е. вече заема обширни площи и на двата континента.
В Европа „пристига“ в края на 15-ти и началото на 16-ти век, пренесена от изследователи и търговци, които я разпространяват и в други части на света.
Любопитен факт е, че по време на разкопки през 1948 г., археолози откриват в щата Ню Мексико царевични мамули, датиращи от преди 5 000 години. Технологията, която местните жители използвали, за да „изпукат“ царевичните зърна, била доста примитивна: просто ги хвърляли върху силно нагорещените от огъня камъни.
В наши дни пуканките се правят далеч по-лесно с помощта на микровълновата фурна или уред за приготвяне на пуканки. Един начин за правене на пуканки, така както са ги правили нашите баби, е да оставите съд с дебело дъно на котлона, да добавите 1 лъжица олио и след като загрее шепа царевични зърна. Сложете капак на съда и разтръскайте съда 1 или 2 пъти. В резултат имате за 3 минути купа с пуканки без почти никакви циганчета.
Пуканките присъстват и в българската традиция. Приемат се за традиционна украса на сурвачките
Солени или подсладени, карамелизирани, натурални или с аромат на маслини, пуканките са любимо хапване по време на празник или в киносалонът.
Мезоамерика е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион. Различава се от понятието Централна Америка.
Продукт са на един от шестте основни сорта царевица, която като култура започва да се отглежда от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. По-късно, на територията на централно и южно Мексико, ацтеките и маите култивират доста разновидности на царевицата, които използват за храна и други цели.
22.01.1630 г е денят в който европейците научили, че при висока темепратура зърната царевица се разпукват. Така започва историята на пуканките.
Постепенно култивираната царевица си проправя път към Северна и Южна Америка и през периода 1700 - 1250 г. пр.н.е. вече заема обширни площи и на двата континента.
В Европа „пристига“ в края на 15-ти и началото на 16-ти век, пренесена от изследователи и търговци, които я разпространяват и в други части на света.
Любопитен факт е, че по време на разкопки през 1948 г., археолози откриват в щата Ню Мексико царевични мамули, датиращи от преди 5 000 години. Технологията, която местните жители използвали, за да „изпукат“ царевичните зърна, била доста примитивна: просто ги хвърляли върху силно нагорещените от огъня камъни.
В наши дни пуканките се правят далеч по-лесно с помощта на микровълновата фурна или уред за приготвяне на пуканки. Един начин за правене на пуканки, така както са ги правили нашите баби, е да оставите съд с дебело дъно на котлона, да добавите 1 лъжица олио и след като загрее шепа царевични зърна. Сложете капак на съда и разтръскайте съда 1 или 2 пъти. В резултат имате за 3 минути купа с пуканки без почти никакви циганчета.
Пуканките присъстват и в българската традиция. Приемат се за традиционна украса на сурвачките
Солени или подсладени, карамелизирани, натурални или с аромат на маслини, пуканките са любимо хапване по време на празник или в киносалонът.
Мезоамерика е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион. Различава се от понятието Централна Америка.
0 Коментара