В САЩ на 19 януари традиционно е определен за Ден на пуканките. Това е една от най-популярните храни в страната и всяка година американците ядат големи количества.
Продукт са на един от шестте основни сорта царевица, която като култура започва да се отглежда от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. По-късно, на територията на централно и южно Мексико, ацтеките и маите култивират доста разновидности на царевицата, които използват за храна и други цели.
22.01.1630 г е денят в който европейците научили, че при висока темепратура зърната царевица се разпукват. Така започва историята на пуканките.

Постепенно култивираната царевица си проправя път към Северна и Южна Америка и през периода 1700 - 1250 г. пр.н.е. вече заема обширни площи и на двата континента.
В Европа „пристига“ в края на 15-ти и началото на 16-ти век, пренесена от изследователи и търговци, които я разпространяват и в други части на света.
Любопитен факт е, че по време на разкопки през 1948 г., археолози откриват в щата Ню Мексико царевични мамули, датиращи от преди 5 000 години. Технологията, която местните жители използвали, за да „изпукат“ царевичните зърна, била доста примитивна: просто ги хвърляли върху силно нагорещените от огъня камъни.
В наши дни пуканките се правят далеч по-лесно с помощта на микровълновата фурна или уред за приготвяне на пуканки. Един начин за правене на пуканки, така както са ги правили нашите баби, е да оставите съд с дебело дъно на котлона, да добавите 1 лъжица олио и след като загрее шепа царевични зърна. Сложете капак на съда и разтръскайте съда 1 или 2 пъти. В резултат имате за 3 минути купа с пуканки без почти никакви циганчета.

Пуканките присъстват и в българската традиция. Приемат се за традиционна украса на сурвачките
survaknica

Солени или подсладени, карамелизирани, натурални или с аромат на маслини, пуканките са любимо хапване по време на празник или в киносалонът.

Мезоамерика е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион. Различава се от понятието Централна Америка.