Virginia Woolf (25.01.1882 – 28.03.1941)


Вирджиния Улф е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури литературата на модернизма във Великобритания през 20 век.
На български може да се намерят Мисис Далауей, Орландо, Нощ и ден, Към фара, есета.
Когато се говори за Вирджиния Улф, тонът не може да не бъде специален. Точно като нея. Можем да сравним писането й с изплитането на фини луксозни дантели или пък с меко потъване в пухкави обятия.
Вирджиния Улф, независимо дали в романите си или със сборниците си с есета като "В собствена стая", е иконата на женското писане, крехките импресии и революционните образи и теории, с които ще влезе във феминистката мисъл на ХХв.


Virginia Woolf 1
"Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите."
„Човек не може да намери мир, ако избягва живота.“
„Книгите са огледалата на душата.“
„Да пораснеш означава да изгубиш някои илюзии и да придобиеш други.“
„Всеки, който струва нещо, чете това, което харесва, според настроението му.“
„Не съветвам жените, които искат да имат нещо свое, да се омъжват.“
„Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни.“
„Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи.“
„Колко пъти хората са използвали писалка или четка, защото не са имали смелостта да дръпнат спусъка?“
„Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.“
„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.“
„Големите общности от хора са невменяеми.“
„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
„За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.“
„Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.“
„Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията и предразсъдъците на говорещия.“
„Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.“
„Хуморът е първото, което се губи при превода.“


Използвана подборка на lira.bg